Постерна изложба „Живот в преход на римската граница: Добруджа през IV–VII век“

Изложбата (Posters), заедно с рекламно-информационната брошура (Leaflet) към нея, са своеобразни научно-популярни публикации на част от резултатите от работата по проекта. Както подсказва самото и заглавие, в нея са представени различни страни от живота на хората около границата по Долния Дунав ‒ реката, отделяща римския подреден свят от „варварското“ безредие-и-беззаконие. Тази представа, за реда против хаоса, е с универсални измерения, но е изключително добре разработена в много текстове от епохата на Римската (елино-римската) цивилизация.

Границата/граничната зона е по презумпция сложно пространство, защото там се срещат, конфронтират или сливат стари и нови култури, местни и мигриращи общности. Тези процеси стават още по-трудни за проучване и осмисляне, когато се случват в период на пълно „пренастройване“ на обществената система. Точно такова време е това на прехода между Античността и Средновековието (IV–VII в.). През този период в земите между долното течение на р. Дунав и Черно море се наблюдават съществени трансформации вследствие на Великото преселение на народите и на ускорената християнизация в региона, „заплели“ – като последица – дори общите корени на нашата европейска християнска цивилизация. Двете долнодунавски римски провинции Скития и Втора Мизия първи поемат ударите на вълните на нашествениците (вестготи, хуни, остготи, алани, авари, славяни, българи). Успоредно с това процесът на християнизация в тези две провинции протича с рядък драматизъм: никъде другаде християнството не „стартира” с пролятата мъченическа кръв на 21 светци в Мизия и около 150 в Скития, обхват без аналог в Югоизточна Европа и рядко явление в тогавашния християнски свят. Забележително е, че и последвалите процеси на дехристиянизация в течение на VII-то столетие протичат с почти същия интензитет и са съпроводени от не по-малко фундаментални етно-демографски и политически сътресения, свързани с формирането на Дунавска България на Аспарух.

Краткият картинно-словесен разказ, поместен върху 12 постерни табла, улавя неравния пулс на живота в земите на Долния Дунав в преломните времена преди средата на VII в. Тръгвайки от идеята за границата, зрителят ще се „разходи“ из големите градски центрове и пътищата, които ги свързват. Те ще го отведат до древни храмове и светилища, за да съпреживее настъпващия край на отмиращите езически култове през целия IV в. Непосредствено след това ще усети заряда на налагащото се християнство през V–VI в. в неговите две лица: в града – чрез примера на раннохристиянския център Залдапа (община Крушари, Добричка област) – с великолепните монументални базилики, огромни крипти и епископска резиденция, но и в скалната пустош – с изсечените в недрата и скромни манастирски обители, някои от които наследници на стари трако-римски светилища. Освен това зрителят ще открие новите импулси в художествения живот и духовните послания на формиращото се християнско изкуство. В края на предложената разходка ще се запознае с родени в тези земи личности (Флавий Аеций от Дуросторум/Силистра и Флавий Виталиан от Залдапа), които са влияли върху съдбата на Римската империя. Последното табло дава представа за работата на изследователите (различните и етапи, видове дейности и методи), споделили своите наблюдения в тези пана.

Пътуващата изложба

Изложбата беше замислена като начин за постигне на максимално широко разпространение на резултатите от работата по проекта, и то не само сред тясно специализираната научна общност, но и в атрактивен и популярен вид сред най-широка публика от местни общности. За тази цел се положиха големи усилия, както за включването ѝ в културния календар на музеи, галерии, библиотеки, дружества и общини в различни части на страната, така и за логистичното осигуряване на нейното „пътуване“ и представяне, често придружено с публични лекции или дискусии с местни общности, както и с представяне на научни публикации по проекта.

  1. Първата „спирка“ на изложбата беше Художествената галерия „Н. Павлович“ в гр. Свищов, където нейното откриване на 5 март 2025 г. бе част от честванията на националния празник 3 март. Сред посетителите имаше много ученици.
  2. Следващият домакин на изложбата беше Регионалният исторически музей в гр. Русе (14 – 24 март 2025 г.). Нейното официално откриване на 14 март беше съпътствано от представянето на монографията на проф. Г. Атанасов „Скални култови паметници в граничната зона между провинциите Скития и Втора Мизия (Светилища, църкви, манастири)“, чието издаване е част от работната програма на проекта и от публична лекция на автора.
  3. В периода 26 март – 3 април 2025 г., изложбата гостува в Регионалната библиотека „Партений Павлович“ в гр. Силистра. Нейното официално представяне от проф. Г. Атанасов беше съчетано с представяне на книгата му „Скални култови паметници в граничната зона между провинциите Скития и Втора Мизия (Светилища, църкви, манастири)“ и презентация по темата за ранните монашески обители в Североизточна България. Сред гостите, уважили събитието, бяха висши представители на местната администрация и духовна власт – кметът на града Александър Сабанов, епархийският наместник и други духовници.
  4. В рамките на провеждането на заключителната конференция по проекта (10-12 април 2025 г.), на 10 април от 18.00 часа, в Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, доц. Албена Миланова представи изложбата. Освен участниците на конференцията, на представянето присъстваха още много колеги от Софийския университет, от Института за исторически изследвания на БАН, от НИМ, РИМ-София, от НАИМ-БАН, НБКМ „Св. св. Кирил и Методий“, настоящи и бивши студенти и докторанти, ученици.
  5. В периода 30 май – 15 юни 2025 г. изложбата гостува на РИМ-Кюстендил „Академик Йордан Иванов“. Тя беше изложена в средновековната Пиргова кула. Нейното официално представяне беше съпътстващо събитие на провежданата съвместно от Исторически факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и РИМ-Кюстендил Ежегодна научна конференция Кюстендилски четения 2025 – Бремето на юбилеите. Изложбата беше открита от проф. Ивайла Попова, заместник декан на Историческия факултет и член на екипа на проекта. На откриването присъстваха както участниците в конференцията, така и граждани на град Кюстендил. Откриването на изложбата беше отразено и от сайта Фокус-нюз нет.