ХРАМ НА ПОНТИЙСКАТА МАЙКА НА БОГОВЕТЕ КИБЕЛА, ДИОНИСОПОЛИС (БАЛЧИК)

Кибела е трако-фригийска богиня, олицетворяваща природата и нейното плодородие. Към средата на първото хилядолетие пр.н.е., чрез гръцките колонии в Мала Азия, култът на Кибела прониква и в Гърция, където богинята се отъждестява с Рея. Култът на Кибела (Magna Mater) е въведен в Рим през 204 г. пр.н.е., когато преместват от Фригия черния метеорит, който символизира богинята и го поставят в Палатинския храм. Въпреки че по черноморското крайбрежие са намирани материали, свидетелстващи за почитането на Кибела, това е единственият храм в източните части на Балканския полуостров и най-добре запазеният храм от елинистичекста епоха в България. Тя е двуполов персонаж и обикновено се изобразява с лъвове.

Градеж: Фундиран е в околния терен (може би върху по-ранен храм?) като основите му са от необработени камъни, върху които са наредени плътно каменни плочи, захванати с оловни скоби. Градежът е без спойка. Използваният материал за настилката от каменни плочи и за блоковете в градежа е местен варовик (мушелкалк). Стените завършват с два красиво оформени йонийски фриза и корниз. Покривът е дървен, двускатен, покрит с керемиди, които през вековете са били подменяни.

План: Сградата е ориентирана в посока север-юг с вход от юг, до който се стига по 4-стъпално стълбище с шир. 9,30 м и обща вис. 1,45 м. Храмът е с размери приблизително 8,70х11,40 м. Има предверие (пронаос) с размери 7,30х2,50 м. От запад и от изток е оформен с двете анти, а от юг е бил отворен и има две колони, разстоянието между които съответства на входа към наоса на север с ширина 1,80 м. Пронаосът е бил разделен на две части: източна, в която са се намирали декрети, посвещения и статуи и западна, където е намерена есхара (ритуално огнище) и са се извършвали жертвоприношения. В дълбочина в огнището има множество пластове от въглени и пепел, разделени от пластове глина (замазка). Предполага се, че тук са били извършвани приношения на Богинята, които е можело да бъдат наблюдавани от хора, стоящи извън храма.

От това предверие чрез дървена врата се влиза в главната камера (наос) с две колони. В центъра ѝ е издигнат жертвеник, а северния ѝ край се намира т.нар. едикула (ниша), украсена с килони, капители и фронтон с релефно изображение на бог Хелиос. В нея е разположена главната храмова статуя на богинята, седнала на трон, държаща в скута си лъвче, а в лявата ръка тимпан, облечена в дълъг хитон и химатион.

Покрай източната и западната стена на храма са стояли каменни пейки, а в средата, пред подиума на едикулата, е бил разположен мраморен лутерион (каменен леген). Втори, по-малък подиум, вероятно жертвеник, се намира южно от лутериона.

Находки: В храма в Балчик са намерени повече от 200 монети и над 20 мраморни скулптури, които отразяват религиозния и обществен живот на тогавашния античен град. Сред скулптурите се откриват такива на Деметра/Афродита, Посейдон, Дионис, Пан, Херакъл и на Тракийския конник. Те са изработени от мрамор и някога са били „облечени“ в наситени цветове – червено, кафяво-черно, синьо, розово, зелено и жълто. Полихромия се открива и върху цокъла. Най-многобройна група са статуетките, статуите и изображенията, които представят Понтийската Майка на боговете като Кибела. Освен мраморни и варовикови статуи в храма е имало и сребърна статуя на богинята, за което научаваме от постамент с надпис на латински език (I-III в.).

При разкопките са разкрити и над 30 надписа, както и многобройни графити върху парчета мазилка, даващи информация за имената на богинята, структурата на култовите сдружения и религиозния и обществен живот. Повечето надписи са на гръцки език като най-ранните са от III век пр. Хр. Най-късният текст е на латински от IV  век сл. Хр. Мраморна плоча, висока 1.80 метра, е запазила  имената  на колегията от посветени в култа на Кибела по новолуние. Друг надпис известява за гражданин на древния Дионисополис, който дарява на храма две лозя и две работилници. Сред даровете на богат жител е  робиня с неродените ѝ деца. Върху един фриз е запечатен визуален разказ за тържество, в което са участвали само жени, събирали са цветя, минавали са в шествие и са правели жертвоприношение.  Добре запазена е дорийска колона с надпис, посветен от  управителя на Малка Скития при управлението на римския император Лициний. Най-дългият декрет е посветен на тракиеца Мокапорис, назначен от цар Реметалк I за стратег, който подпомагал Дионисополис в мирно време и във войната „срещу общите отвъддунавски врагове“. От писмените документи научаваме и за наличието на храмови роби, има списъци на жреци и служители на Кибела. Религиозното сдружение празнувало нейния култ на първо число от всеки месец. Основният празник на Кибела бил честван от полиса през месец тавреон (през пролетта). В надписите се среща и неизвестно досега тракийско име – Зуке, носено от жрица на Кибела, която била и съпруга на жреца на Дионис.

A.M.