Местоположение:
Античният Арубиум е разположен на територията на дн. гр. Мачин, окръг Тулча, Северна Добруджа (Република Румъния) – GPS координати: 45°14′20″N 28°7′39″E.
Описание:
По данни от разкрития археологически материал и въпреки вероятния келтски произход на неговото име, Arrubium би следвало да се причисли към важните гетски селища в Добруджа от I хил. пр. Хр., които през елинистическата епоха достигат висок обществено-политически статус. Най-късно в началото на II век сл. Хр. тук се изгражда римският военен лагер, в който до края на епохата на Принципата последователно (или съвместно) са настанени различни помощни части и легионни вексилации. За първи път името на лагера е документирано ок. 100 г. в две военни дипломи, в които се поменава за присъствието на спомагателната военна единица ala, съставена от дардани – ala I Dardanorum. Приема се, че през I–II век Арубиум преживява голямо социално и икономическо развитие, а охраната на крепостта е отговорност на legio V Macedonica, разквартируван в разположената на по-малко от 20 км на юг крепост Трезмис.
Според непубликуваните резултати от предприетите в края на 30-те и през 40-те години на миналия век сондажни археологически проучвания в Арубиум, още от самото начало лагерът бил изграден върху скалистия и висок до 50 м хълм на дунавския бряг в югозападните покрайнини на дн. гр. Мачин. Освен поради естествената защитеност на терена, това местоположение по всяка вероятност е подбрано и с оглед на разкриващата се оттук отлична възможност за водене на далечно стратегическо наблюдение. Разкритите при сондажните проучвания останки от укрепителни съоръжения съвременните изследвани датират в Късната античност и ги приемат за строителство „из основи“ от възстановителния период, последвал масираните варварски нашествия от втората и третата четвърт на III век. Укреплението има приблизително правоъгълен план с размери 75 × 45 м и площ ок. 0,34 ха. В градежа му за строителен материал са преизползувани множество по-стари епиграфски паметници (от които добиваме данни, че тук е изповядван култ към бог Юпитер Арубиан). Арубиум се споменава в „Певтингеровата карта“ и в „Пътеводителя на император Антонин“, а в „Списъка на длъжностите“ е изрично регистриран като castellum, в който през IV–V век лагерува една конническа военна част – cuneus equitum catafractariorum. Сведения за него обаче липсват в писмените извори от началото на V век насетне. Към днешна дата повечето от откритите на обекта археологически и нумизматични материали, датиращи от периода V–VI век, не са обнародвани. При това положение следва да се приеме, че кастелът и крайлагерното селище вероятно окончателно престават да съществуват още през първата половина на V век, падайки под ударите на хуните. През Късното средновековие укреплението е силно обезличено поради изграждането на голяма турска табия върху руините му.
Цв. Й.
Датировка: желязна епоха, елинистическа епоха, римска епоха, Късна античност.
Библиография:
Динчев, В. Новите късноримски центове на Scythia и Moesia Secunda. – В: Хр. Попов, А. Тенчева (ред.). Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, 414–448.
Торбатов, С. Укрепителната система на провинция Скития (края на III – VII в.). Велико Търново, 2002.
Florescu, R. Limesul dunărean bizantin în vremea dinastiilor isauriană şi macedoneană (Le limes danubien au temps des dynasties isaurienne et macédonienne). – In: Pontica, 19, 1986, 171–177.
Oberländer-Târnoveanu, E. Aspecte ale circulaţiei monetare greceşti în Dobrogea de Nord (sec. VI î.e.n – I e.n). – In: Pontica, 11, 1978, 59–87.
Изображение:
Въздушна фотография на местоположението на късноримския Arrubium в рамките на дн. гр. Мачин (по Țentea, Opriș, Matei-Popescu, Rațiu, Băjenaru, Călina 2019, 45).
BG 
EN