Местоположение:
Въз основа на данните на римските итинерарии известният и от други писмени извори античен и късноантичен център Берое се локализира на дунавския бряг, на 2 км южно от дн. с. Остров, окръг Тулча, Северна Добруджа (Република Румъния) – GPS координати: 44°55′43″N 28°09′36″E. Разположен е на скалистия полуостров Пятра Фрекъцей, издигащ се на височина повече от 30 м над речното корито и имащ отвесни склонове от юг и запад.
Описание:
Според „Списъка на длъжностите“ през IV–V век в Beroe била настанена една конническа част – curieus equitum stablesianorum. Военният лагер се е намирал в западния ъгъл на полуострова, отделен от останалата му част посредством широк и дълбок ров. Платовидната тераса източно от рова била заета от обширно крайлагерно неукрепено селище. Името Бипеон (Βιπαίον), което се появява в една от нотнциите на Константинополската патриаршия като епископско седалище в провинция Скития, традиционно се отъждествява в научната книжнина с Берое. Ако това предположение е вярно, то следва да се приеме, че селището по всяка вероятност е получило градски статут още през VI век.
И до днес укрепителната система на Берое не е обект на археологическо проучване, а в запазените ѝ различни съвременни описания се откриват съществени противоречия. Според П. Полоник укрепената площ има четириъгълен план (предопределен от конфигурацията на терена), като северната, източната и южната крепостни стени са дълги 64 м, а западната – 30 м. Издълбаният в скалната почва ров пред източната стена е с широчина 15 м и дълбочина 10 м. За разлика от П. Полоник, К. Моисил описва крепостта като неправилен осмоъгълник с обиколка 150 м. Той споменава и за четириъгълна кула в участъка към Дунава, чиито останки се забелязват на повърхността и до днес. При теренно обхождане през 1953 г. е документиран един фрагмент от крепостната стена, видим тогава на протежение от 4,50 м, с дебелина повече от 3 м и изграден в opus implectum. Емплектонът бил от дребни ломени камъни, обилно залети с хоросан, и съдържащ голямо количество натрошена на едри парченца тухла. Късноримският произход на описаните останки от укрепителната система на Берое не се подлага на съмнение от изследваните, но засега липсват данни за прецизациране на нейната датировка. Укреплението възниква в качеството на военен лагер и изрично е определено в „Списъка на длъжностите“ като castellum. Ограничените по площ и време сондажни проучвания във вътрешността на укрепената територия на обекта, предприети в началото на 70-те години на минали век, разкриват част от постройка, интерпретирана в литературата като казармена. Най-късните монети от нея датират от 575–576 г., а краят на обитаването ѝ е ясно маркиран от голям пожар и разрушения. Над пласта с разрушенията е регистриран нов жилищен хоризонт, който обаче датира вече от епохата на Българското ранно средновековие. След преживяната катастрофа при някое от многобройните аваро-славянски нападения, много е вероятно Берое да е престава да функционира като укрепен център към края на VI век. Животът тук обаче със сигурност не заглъхва напълно, тъй като добитите данни от проучването на селищния некропол свидетелстват, че използуването на укреплението продължава и през първите десетилетия на VII век.
Цв. Й.
Датировка: римска епоха, Късна античност, Ранно средновековие.
Библиография:
Торбатов, С. Укрепителната система на провинция Скития (края на III – VII в.). Велико Търново, 2002.
Scorpan, C. Limes Scythiae: Topographical and stratigraphical research on the late Roman fortifications on the Lower Danube (= BAR international series, 88). Oxford, 1980.
Suceveanu, A, A. Barnea. La Dobroudja romaine et romano-byzantine: histoire, économie et romanization. – In: Dialogues d’histoire ancienne, 14, 1988, 119–152.
Suceveanu, A., A. Barnea. La Dobroudja romaine. Bucharest, 1991.
Țentea, O., I. C. Opriș, F. Matei-Popescu, A. Rațiu, C. Băjenaru, V. Călina. Frontiera romană din Dobrogea: O trecere în revistă și o actualizare. – In: Cercetări arheologice, XXVI, 2019, 9–82.
Изображение:
Въздушна фотография на местоположението на късноримското Beroe до дн. с. Остров (по Țentea, Opriș, Matei-Popescu, Rațiu, Băjenaru, Călina 2019, 36).
BG 
EN