ЕГИС (ΑΙΓΙΣΣОΣ/AEGYSSUS)

Местоположение:

В наши дни останките на античния град Егис (Aegyssus) се намират на територията съвременния град Тулча, център на окръг Тулча, Северна Добруджа (Република Румъния) – GPS координати: 45°11’24″N и 28°48’00″E. На територията на съвременна Тулча са проведени много малко археологически проучвания.

Описание:

В градската предели на съвременна Тулча се регистрират следи от човешко присъствие от няколко исторически епохи, като вероятно към средата/края на VII век пр. Хр. гърците основават колонията Αἰγισσός в близост до заварено местно гетско или келтско (?) селище. За съществуването на гръцкия град (колония) много преди установяването на римската власт на Балканите свидетелства и историкът Диодор Сицилийски (I век пр. Хр.), като след това той търпи редица преустройства от римляните. В своите „Писма от Понта“ поетът Овидий (I век сл. Хр.), дава любопитната информация, че Aegyssus е наречен по името на своя митичен основател – дакиеца Карпий Егис (Carpyus Aegyssus). Голямото количество амфори от периода I век пр. Хр. – I век сл. Хр., разкрити при различни археологически проучвания, предполагат, че града е бил важен търговски център за района на Дунавската делта. В писмените извори от времето на Принципата Егис се споменава като важен военно-административен център по североизточната римска граница, който, особено след Дакийските войни на император Траян в началото на II век сл. Хр., явно става постоянна военна база на сohors II Flavia Brittonum и пристанище на част от сlassis Flavia Moesica според открития голям брой печати на тези войскови части.

Късноримският Aegyssus от IV–VI век се развива върху крайдунавското възвишение Хора (в североизточната част на дн. Тулча). Военното му значение се подчертава допълнително и от откритите епиграфски паметници, според които във времето на тетрархията тук е разквартирувана част от legio I Iovia, а може би и още една самостоятелна конна част – vexillatio [equitum (?)] Egissesis. „Списъкът на длъжностите“ посочва Егис като укрепление (castellum) през IV–V век, вероятно защото при управлението на император Константин I Вилики (306–337 г.) става и официален втори базов лагер на legio I Iovia, в който лагерували 5-те кохорти от pedatura inferioris, както и още една помощна военна част (curieus equitum armigerorum). През V век градът попада под ударите на хуните, а столетие по-късно, по данни от „За строежите“ на Прокопий Кесарийски, е сред възстановените от император Юстиниан I (527–565 г.) крепости по Дунавския лимес. Пак през VI век е изброен и в „Пътеводител“ на Хиерокъл като едно от 15-те най-добри укрепления на провинция Скития, като през същия период името му също се отъждествява и с епископското седалище Десус в една от нотициите на Константинополската патриаршия.

Радовните археологически разкопки в късноантичния Егис са възобновени през 2015 г. в югоизточната част на обекта. Там при предходни проучвания (1971 и 1997–1998 г.) са разкрити терми, палестра (?), няколко улици и голям хореум, датирани в широките хронологически граници от II до първата половина на V век. Късноантичният Егис има неправилен план, а укрепената му площ обхваща ок. 2,5 ха. Източната, южната и западната му крепостни стени са трасирани в долната част на склоновете на възвишението, следвайки конфигурацията на терена, като понастоящем са обезличени, а на места и напълно унищожени. Северната стена се изкачва по стръмните склонове до платовидния връх на възвишението и макар също да е почти напълно унищожена, трасето ѝ може ясно се проследи по стъпаловидните вкопавания в скалната почва, целящи осигуряването на хоризонталност в редовете на зидарията. Предвид естествената защитеност на терена откъм север тук не са били изграждани кули, а по останалото протежение на фортификацията частично са проучени и документирани 5 правоъгълни кули, като се предполага и местоположението на още две. Данните от археологическите проучвания определят три конструктивни фази в изграждането на укрепителната система на Егис. Първата е с дата към края на III век и се характеризира с употребата на много здрав бял хоросан, примесен с фин пясък. Втората фаза се свързва с възстановителни дейности през IV век (тъй като регистрирана само при част от кулите), като в нея е употребен хоросан със счукана тухла. При проучването на една банска постройка във вътрешността на града е разкрит горял пласт от края на първата четвърт на V век, което води до заключението, че Егис вероятно е пострадал при някое от хунските нападения по това време. Третата конструктивна фаза по укрепителната система се отнася най-общо към VI век – ве нея употребеният хоросан също съдържа счукана тухла, но в много по-голямо количество по сравнение с поправките от предходната втора фаза. Опожареният пласт с монета на император Юстиниан I от 556–557 г. се приема като сигурно свидетелство, че Егис (подобно на много други центрове в провинция Скития) е превзет от кутригурите по време на тяхното нашествие от 559 г. Археологическите проучвания и находки показват, че скоро след тази дата животът се възобновя и продължава поне докъм средата на VII век, ако не и чак до последвалото създаване на българската държава на Долни Дунав. Любопитен факт е, че доста по-късно Егис е споменат от император Константин VIII Багренородни (913–959 г.) като съществуващ град и през X век.

Цв. Й.

Датировка: класическа епоха, елинистическа епоха, римска епоха, Късна античност.

Библиография:

Динчев, В. Новите късноримски центове на Scythia и Moesia Secunda. – В: Попов, Хр., А. Тенчева (ред.). Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, 414–448.

Торбатов, С. Укрепителната система на провинция Скития (края на III – VII в.). Велико Търново, 2002.

Barnea, I. O inscripţie de la Aegyssus. – In: Studi şi cercetări de istorie veche, 2, 1950, 175–84.

Gostar, N. Caspio Aegisos. – In: Danubius, 4, 1970, 113–121.

Opriș, I. O., O. Țentea, V. Călina. The Roman frontier in Dobrudja: Several fortifications not excavated or with undetermined planimetric features. – In: Journal of Ancient History and Archaeology, 7/4, 2020, 14–38.

Scorpan, C. Limes Scythiae: Topographical and stratigraphical research on the late Roman fortifications on the Lower Danube (= BAR international series, 88). Oxford, 1980.

Изображение:

План на късноримското укрепление Aegyssus, реконструиран по археологически чертежи и съпоставен с ортофотоплана на дн. Тулча в „GoogleEarth“ (по Opriș, Țentea, Călina 2020, 33).