КАРСИУМ (CARSIUM)

Местоположение:

Античният Карсиум е разположен на територията на дн. гр. Хърсово (Хършова), окръг Констанца, Северна Добруджа (Република Румъния) – GPS координати: 44°40′52″N 27°57′8″E.

Описание:

Античният Карсиум е известен от множество писмени извори, като още през първата половина на II век е определен като един от градовете (πόλεις) на провинция Долна Мизия в „География“ на Клавдий Птолемей. Просперитетът на цивилното селище се дължии на постоянно военно присъствие още от втората половина на I век насетне, свързано охраната на един от най-удобните и важни дунавски бродове. Лагеруването на вексилация от legio I Iovia в края на Ш – началото на IV век тук не може да се потвърди със сигурност, тъй като това предположение се гради единствено на надгробен паметник, поставен от две военни лица на цивилни членове от тяхното семейство. Във времето на император Константин I (306–337 г). в Карсиум е настанена новосформираната помощна военна част milites Scythici. Докато цивилното поселение от римската епоха и началния период на Късната античност заема обширна площ върху ниската и равна крайдунавска тераса, изграденият през 103 г. първи каменен военен лагер и неговият късноантичен приемник се разполагат върху един платовиден скалист хълм на самия бряг на реката, извисяващ се на повече от 30 м над водната повърхност. Варварските нашествия от последната четвърт на IV и първата половина на V век довеждат до превръщането на някогашния военен лагер в укрепено селище от чисто топографско-функционално естество. Карсиум е отбелязан от Приск вече като крепост (φρούριον), владяна от хуните през 434 г. Включването му от Хиерокъл в списъка на градовете в провинция Скития, както и наличието тук на епископски престол, свидетелстват, че през VI век древният център не само успява да излезе от кризата, но и да достигне един от върховете в многовековната си история. Прокопий изрично отбелязва Карсиум между Юстиниановите градежи в земите по Дунавския лимес, което се потвърждава и от последните археологически проучвания.

Въпреки проведените в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, сондажни разкопки на възвишението Дялул Четъции, както и тези през 1963 г., цялостното археолгическо проучване на укрепителните съоръжения на късноантичния castellum Карсиум е все още в начален стадий. Късноримският военен лагер е издигнат върху терена, заеман преди това от ранноримския лагер, но укрепената му площ е по-малка и възлиза на около 0,95 ха. Има неправилен, приблизително четириъгълен план, с максимални размери ок. 105 × 90 м. Дебелината на крепостната стена в проучените участъци е 1,80 м, но по трасето ѝ не са локализирани порти или кули. Традиционно изграждането му се отнася съвсем провизорно (по аналогия с Капидава?) към втората половина на III век. Провежданите от 1987 г. насам редовни археологически разкопки обаче значително коригират публикуваните данни от предходните проучвания за късноантичната укрепителна система на Карсиум. Видимите над терена останки от крепостната стена (запазена на места във височина до 2,16 м) разкриват градеж в opus implectum mixtum, като лицата ѝ са грижливо оформени от поставени в правилни хоризонтални редове паралелепипедни каменни блокове, редуващи се с тухлени пояси. Емплектонът е от средно големи ломени камъни и парчета тухли, споени с хоросан, съдържащ тук-там и счукана строителна керамика. Дебелината на зидовете откъм сушата (запад, север и изток) е по 1,90 м, докато този над отвесния дунавски бряг (откъм юг) е дебел едва 1,25 м. Особен интерес представлява засвидетелстваната на места в градежа употреба на надлъжни дървени греди (сантрачи), която вероятно е дело на по-късно преустройство. По трасето на северната крепостнна стена е разчистена малка порта (потерна) с широчина 1,15 м, охранявана от изток от издаваща се навън кула. Останки от други две кули са регистрирани в североизточния и в югоизточния ъгьл на укреплението. Археологическите проучвания в северозападния ъгъл на кастела установяват наличието и там на кръгла кула с вътрешен диаметър 4 м и дебелина на стените 2 м. В резултат на различни добавки и преустройства в периода IV–VI век дебелината на прилежащите участъци от крепостните стени достига до 3,30 м. Чрез интердисциплинарни изслядвания през последните години в югозападната част на дн. Хьршова, върху скалистото крайдунавско възвишение Белчюг, са локализирани останки от друго укрепление с предполагаема късноантична датировка IV век (?). Неговият план все още не е уточнен, но то е с малки размери и за него се предполага, че контролира прекия контрол на дунавския брод. Засега няма сигурни данни цивилното селище край кьснорнмския военен лагер Карсиум да разполага със собствена укрепителна система. След получаването на ius civitatis към края на V или в началото на VI век обаче новопровъзгласеният град Карсиум се сдобива с новоизградена солидна крепостна стена (най-вероятно по времето на император Юстиниан I), която свързва двете съществуващи вече укрепления и загражда площ от около 20 ха. Според нумизматичните находки, сред които присъстват емисии на императорите Фока (602–610 г.) и Ираклий (610–641 г.), животът в Карсиум очевидно продължава и след аваро-славянските нападения от края на VI и началото на VII век. Много е вероятно градът да е просъществувал чак до създаването на българската държава.

Цв. Й.

Датировка: римска епоха, Късна античност.

Библиография:

Торбатов, С. Укрепителната система на провинция Скития (края на III – VII в.). Велико Търново, 2002.

Buzdugan, С., D. Popovici, L. Bătrâna, A. Bătrâna, A. Murat. Cercetări preliminare în necropola tumulară de la Hârșova, jud. Constanța. – In: Cercetări arheologice, XI, 2000, 425–455.

Chiriac, C., C. Nicolae, G. Talmațchi. Noutăți epigrafice de epocă romană la Carsium (Hârșova, jud.Constanța). – In: Pontica, 31, 1998, 139–162.

Chiriac, C., S. Grămăticu, G. Talmațchi, C. Nicolae. Noi descoperiri monetare la Carsium (Hârșova, jud. Constanța). – In: Pontica, 32, 1999, 317–342.

Nicolae, С. Despre topografia anticului Carsium. – In: Pontica, 26, 1993, 215–229.

Nicolae, С. Descoperiri de epocă romană și bizantină la Carsium. – In: Pontica, 28–29, 1995–1996, 135–160.

Nicolae, С. Stadiul cercetărilor arheologice la Harsova, jud. Constanța. – In: Pontica, 43, 2010, 221–249.

Panait I. P., A. Rădulescu, A. Ștefănescu, D. Flaut. Cercetările arheologice de la Cetatea Hârșova, campania 1995. – In: Pontica, 28–29, 1995–1996, 121–134.

Scorpan, C. Limes Scythiae: Topographical and stratigraphical research on the late Roman fortifications on the Lower Danube (= BAR international series, 88). Oxford, 1980.

Изображение:

Въздушна фотография на развалините на късноримския Carsium в рамките на дн. гр. Хършова (източник: wikipedia.org).