Местоположение:
Истрия (Histria Pontica, Ἴστρος) се намира в северна Добруджа, на 5,60 км източно от дн. с. Istria, област Constanţa, Румъния (Обр. 1). Градът страда от готските нашествия от средата на III в. (ВЕЛКОВ, В. 1959: 91; VELKOV, V. 1977: 108). По време на император Анастасий (491 – 518) при строителна дейност в града е преизползван по-ранен материал (AVRAM und alles 2010 / 2011: 69). От данните в Синекдемус и Notitia Episcopatuum е известно, че към 527 г. Истрия вече е град, а към 536 г. е седалище на епископ (HOLUBEANU 2024: 89, 91-93, 105-106).
Описание:
До момента от територията на античния град има разкрити осем раннохристиянски църкви:
Базилика extra muros се намира на 200 м. югозападно от портата на късноантичното укрепление (Обр. 2) (IATCU 2012: 60-62, fig. 20). Установени са три периода на строителство. Представлява трикорабна базилика, чийто кораби са разделени от колони. В литературата се съобщава за наличието на три апсиди като при презбитерия има открит синтрон, интерпретиран към първия период, който се датира в края на V – първата половина на VI в. Базиликата достига в сегашния си план през втория строителен период, който се датира в средата – втората половина на VI в., а размерите ѝ са 16,00 х 14,00 м. Апсидата е с диаметър 5,00 м. В централия кораб и апсидата е открита тухлена настилка. Предполага се, че през третия период, който се датира в края на VI – началото на VII в., са били добавени околните пристройки, в които са използвани и сполии от мрамор, идващи от по-ранния период (?) на базиликата. В едно от помещенията е разкрито кръгло съоръжение, изградено от тухли и глина, а за основа е имало мраморна плоча – смята се, че то е изпълнявала функцията на диаконикон.
Към третият период е добавен и атриум към основната част на базиликата. От изток, към по-ранна пристойка е добавена апсида – сградата е интерпретирана като параклис с размери 7,00 х 2,50 м. През по-ранния период се предполага, че е била протезис или с мемориални функции.
Извън сградата от изток се развива голям двор с размери 20,70 х 12,80 х 17,90 м, в който е открит КА некропол, но съставен само от гробници. Броят им прави впечатление, защото от север на базиликата има обикновени погребения. Допуска се, че базиликата може да е построена над гробница на някой мъченик. За момента няма данни най-ранния период на изграждане да е в IV в., което и не подкрепя тази теза (IATCU 2012: 62).
Базилика с крипта на „централния площад“ (Piaţa mare) (Базилика Флореску) се намира в укрепената територия на КА крепост, на 50,00 м източно от портата (Обр. 3) (IATCU 2012: 63-64, fig. 21). Представлява трикорабна базилика с една полукръгла апсида и размери 19,60 х 12,20 м. Корабите са отделени посредством колони, а строителният материал е зелен шист и хоросан. В централния кораб е разкрита тухлена настилка. Разкрита е и крипта с правоъгълна форма изградена в opus mixtum. Базиликата се датира в V – VI в. и се смята, че има два периода на строителство.
Базиликата в югозападния ъгъл на крепостта (Базилика Пáрван, Базилика 2) е наречена на името на първият си проучвател, а разкопките там продължават и до ден днешен (Обр. 4) (IATCU 2012: 64-65, fig. 22). Представлява трикорабна базилика с една полукръгла апсида. Под тази базилика е разкрита по-ранна, наречена Базилика 1.
Базилика 2 е с размери 25,00 х 12,00 м и е изградена от шистов камък и хоросан. Южната стена на базиликата е пропаднала, освен това нейната дължина се различава от тази на северната стена на базиликата. В централният кораб е разкрита тухлена настилка. В северният кораб – настилката е от плочи. Диаметърът на апсидата е 6,00 м, където е настилката е от големи плочи, има и следи от синтрон. Разграничени са два строителни периода, но към момента не е възможно да бъдат точно датирани от изследователите. Известно е, че е функционирала през VI в.
Базилика 1 е по-широка от по-късната Базилика 2 (IATCU 2012: 65). Диаметърът на апсидата е 4,57 м и дебелина на стените 1,10 м, изградена е в opus incertum и е запазена на височина 0,55 м. Първоначално построяване й е датирано въз основа на монета в края на III – началото на IV в., но в по-новите изследвания се датира V в. Не е известно до кога функционира Базилика 1.
Сграда с базиликален план на централния площад е интерпретирана като църква, въз основа на откритите графити по зидовете ѝ (IATCU 2012: 65-66, fig. 23). Размерите ѝ са 16,65 х 11,80 м и се разделя на три кораба посредством колони. Смята се, че първоначално е имала светски характер (хореум), а към V – VI в. е била превърната в църква. Не е открита апсида, а цялостната интерпретация за християнския характер на сградата е спорна.
Базилика „C” се намира под епископската базилика (Обр. 5) (IATCU 2012: 66, fig. 24). Представлява трикорабна базилика с една полукръгла апсида, разделянето на корабите е с колони или пиластри и е възможно да е имала нартекс. Размерите ѝ са 25,00 х 16,00 м и 7,00 м диаметър на апсидата. Строителният материал за изграждането ѝ е камък и глина. Има два периода на съществуване – изградена е в края на IV – началото на V в. и съществува до средата на века, а вторият период е след средата на V в. и през VI в.
Епископската базилика се намира в центъра на КА крепост (Обр. 6) (IATCU 2012: 66-70, fig. 25-27). Представлява трикорабна базилика с една полукръгла апсида отвътре и петстенна отвън, трансепт и атриум. Изградена е от камъни, споени с хоросан. Размерите ѝ са 48,20 х 57,00 м, а корабите са разделени от колони. Подът е изграден от варовикови плочи с размер 0,75 х 1,00 – 1,05 х 2,20 м и сполии, освен това са открити следи от амвон. Има пристройки от изток. Открити са множество архитектурни детайли както и фрагменти от стенописи. Открити са следи от крипта. Разграничени са два строителни периода: първият е през първата половина на VI в., като е била повредена през 559 г.; вторият период се датира през втората половина на VI в. и е до края на VI – началото на VII в. Базиликата е разрушена от аваро-славянските нашествия.
Параклис в сектор domus се намира в североизточния ъгъл на domus 3 (Обр. 7) (IATCU 2012: 71, fig. 28-32). Намира се на изток от епископската базилика и се смята, че това е било жилището на епископа. Размерите са 7,45 х 6,00 м, с една полукръгла апсида отвътре и петстенна отвън и диаметър 5,00 м. Изградена е от варовикови блокове и тухли, а за свързващ елемент е използван хоросан. Има данни за наличието на синтрон и са открити фрагменти от олтарна маса. Датиран е в VI в.
Църквата при храмовия комплекс се намира в северната част на КА укрепление, при храмовия комплекс (Обр. 8) (AVRAM und alles 2010 / 2011: 66-69). Представлява еднокорабна църква с една полукръгла апсида, а ориентацията на сградата е северозапад – югоизток. Основите ѝ достигат до основната скала. Размерите на сградата, без апсидата, са 11,65 х 7,20 м, диаметърът на апсидата е 3,40 м. Изградена е от варовикови блокове, глина, както и сполии. Датира се в първата половина на V в., а по времето на Анастасий (491-518) има преправки, но са открити монети и на Юстиниан I (527-565).
А.И.
Датировка:
IV – VII в.
Библиография:
ВЕЛКОВ, В. Градът в Тракия и Дакия през Късната античност. София, 1959.
Avram, A., Bîrzescu, I., Cârstoiu, M., Zimmermann, K. Archäologische ausgrabungen in der tempelzone von Histria, 1990-2009. – MN VIII, 2010 / 2011. Roma, 39-101.
HOLUBEANU, I. Christianity in Roman Scythia. Ecclesiastical Organization and Monasticism (4th to 7th Centuries). – In: East Central and Eastern Europe in the Middle Ages, 450–1450, Volume 90. F. Curta, D. Zupka (eds.). Leiden – Boston, 2024.
IAŢCU, I. Construcţii religioase creştine în provincia Scythia secolele IV-VI p. chr. Brăila, 2012.
SUCEVEANU, A. La Basilique Episcopale. – In: Histria, XIII. C. C. Petolescu, A. Barnea (Ref.). Bucureşti, 2007.
VELKOV, V. Cities in Thrace and Dacia in Late Antiquity. Amsterdam, 1977.
Списък на изображенията:
Обр. 1. План на Histria Pontica (по SUCEVEANU 2007: PL. I).
Обр. 2. План на базилика extra muros при Histria Pontica (по IATCU 2012: Fig. 20d).
Обр. 3. План на базиликата „Флореску“ в Histria Pontica (по IATCU 2012: Fig. 21).
Обр. 4. План на базилика „Пáрван“ в Histria Pontica (по IATCU 2012: Fig. 22).
Обр. 5. План на базилика „C”, намираща се под епископската базилика в Histria Pontica (по IATCU 2012: Fig. 24).
Обр. 6. План на епископската базилика в Histria Pontica (по IATCU 2012: Fig. 25).
Обр. 7. План на сектор „Domus” в Histria Pontica (по IATCU 2012: Fig. 29).
Обр. 8. План на храмовия комплекс в Histria Pontica с по-късните фази на изпозлване (по AVRAM und andere 2010 / 2011: 81, Taf. X).
BG 
EN