Местоположение:
Одесос (Odessos, Ὀδυσσύς) се намира при днешния български град Варна. Основан е като колония на Милет през VI в. пр. Хр. (TIR K-35/2: 266-267). Превзет е от Марк Лукул в периода 72-71 г. пр. Хр. През 15 г. сл. Хр. е включен към градовете на провинция Мизия. Одесос е част от Понтийския съюз. Споменат е във връзка с бунта на Виталиан (ВЕЛКОВ, В. 1959: 85; VELKOV, V. 1977: 100). Споменат е като град в Tabula Peutingeriana, както и в Синекдемус (ПЛЕТНЬОВ 2017: 177). Градът е възстановен по времето на Юстиниан I (527 – 565). През 536 г. Одесос става метрополия на провинция Втора Мизия и се отделя от метрополията на Томи (HOLUBEANU 2018: 201; HOLUBEANU 2024: 104-105, 126, 128-147). Към същата година Одесос става и столица на Quaestura exercitus Iustiniani, която обединява провинциите Скития, Втора Мизия, Цикладите, Кария и Кипър (TIR K-35/2: 267; HOLUBEANU 2024: 71, 87). Споменат е във връзка с бунта на войските на Петър, брат на император Маврикий (582 – 602) (ПЛЕТНЬОВ 2017: 177-179). Най-късните открити монети са на император Ираклий от 614 г. Градът е споменат във връзкяа с битката на Константин IV (668-685) при Онгъла.
Описание:
В града са проучени осем базилики:[1]
Предполагаема църква под Адмиралтейството, което се намира на ул. Преслав (МИНЧЕВ 2023: 239-240). Изградена в opus mixtum, от 4-5 тухлени редове, редуващи се от пояси с квадри. Имала е настилка в opus sectile, което се отнася към VI в., но са открити тесери и от стенна мозайка. Разрушена е в началото на VII в.
Смята се, че при храма на Аполон е била построена базилика, въз основа на разкритите архитектурни детайли, датираща от VI в. (МИРЧЕВ 1967: 21-37; ЧАНЕВА-ДЕЧЕВСКА 1999: 173; TIR K-35/2: 269; PRESHLENOV 2022: 264; МИНЧЕВ 2023: 232-233, 250-251). Вероятно е била разрушена, защото освен споменатите архитектурни детайли, нищо друго не е открито.
Базиликата на улица Хан Крум има три строителни периода като първият се отнася към края на IV – началото на V в. Представлява трикорабна базилика с една полукръгла апсида и размери 12,00 м дължина и около 9,00 – 10,00 м ширина (Обр. 1) (ЧАНЕВА-ДЕЧЕВСКА 1999: 172; TIR K-35/2: 269; МИНЧЕВ 2023: 167-168, 241-246). Имала е мозайки. Разрушена е в началото на V в. Вторият строителен период, който представлява епископската базилика, започва в първите десетилетия на V в., на мястото на по-ранната базилика. Представлява трикорабна базилика с една полукръгла апсида отвътре, където има синтрон, и шестстенна отвън, а размерите ѝ са 40,00 х 16,00 х 0,80 м. Нейните стени са направени от квадри, преупотребени от крепостната стена и е изградена в opus mixtum. Корабите са разделени от колони. Имала е мраморна декорация, подът е бил с мозайка, също както и стените ѝ, по които е имало и стенописи. Открит е баптистерий с диаметър 5,00 м. Открити са реликварий и крипта. Разрушена е след 454 г., може би от земетресение. Третият строителен период е белязан от нова трета базилика, която също е епископска, изградена на 1,60 м над по-ранната. Това е станало към края на V – началото на VI в. Нейният план и размери са идентични с тази от втория строителен период. Нововъведения в екстериора представляват прилежащи пристойки, където може да е било и жилището на епископа. Подът ѝ е от мраморни плочи, а в нартекса е бил с тухли. Под пода на южния кораб е построена тухлена гробница. Двукамерна крипта е открита и в олтара. Датира се до 614 г.
Базилика на ул. Цар Калоян и Княз Дондуков не е проучвана, защото остава в съседство на проучваната територия (ЧАНЕВА-ДЕЧЕВСКА 1999, 173; МИНЧЕВ 2023: 246-247). Вероятно е била трикорабна базилика и е имала мраморна украса. Ориентировъчно се датира V – VI в.
Базилика на ул. Св. Климент 18 е проучена частично (ЧАНЕВА-ДЕЧЕВСКА 1999, 172; МИНЧЕВ 2023: 247). Представлява трикорабна базилика с една полукръгла апсида, която отвън е тристенна, с П-образна форма. Имала е мраморна украса и се датира V – VI в.
Базилика на ул. Цар Симеон и Козлодуй е частично проучена (ЧАНЕВА-ДЕЧЕВСКА 1999, 173; Минчев 2023: 247-248). Дължината ѝ е около 20,00 – 25,00 м. Имала е мраморна украса и тухлен под. Корабите ѝ са били разделени от колони. Открита е тухлена гробница. Датира се в V – VI в.
Базилика на ул. Цариброд и Цар Симеон се намира извън укрепената територия, проучена е частично и се е намирала в близост до античното пристанище (ЧАНЕВА-ДЕЧЕВСКА 1999, 172; МИНЧЕВ 2023: 248-250). Представлява трикорабна базилика, с една апсида, ширината ѝ е била 19,85 м, а дължината е над 40,00 м (48,00 – 50,00 м ?). Корабите са били разделени от колони, подът е бил покрит с тухли и е имала мраморна украса. Открита е тухлена гробница.
Базилика на ул. Сан Стефано 25 е силно разрушена (МИНЧЕВ 2023: 251-252). Предполага се, че е представлявала трикорабна базилика, подът от мраморни плочи, с помещение от юг, което е добавено, имала е богата мраморна украса. Откритие материали се отнасят към VI в., когато се смята, че е била и построена. Открита е гробница.
А.И.
Датировка:
IV – VI в.
Библиография:
ВЕЛКОВ, В. Градът в Тракия и Дакия през Късната античност. София, 1959.
МИНЧЕВ, А. Одесос през Късната античност (IV – началото на VII в.). Варна, 2023.
МИРЧЕВ, М. За античните храмове в Одесос. – Известия на народния музей – Варна, 3 (18), 1967, 21-38.
ПЛЕТНЬОВ, В. Втора Мизия и Скития през IV – VII век. Варварски нашествия и християнство. Варна, 2017.
ЧАНЕВА-ДЕЧЕВСКА, Н. Раннохристиянската архитектура в България IV-VI в. София, 1999.
HOLUBEANU, I. Organizarea bisericească în Scythia şi Moesia Secunda în secolele IV – VII. Bucureşti, 2018.
HOLUBEANU, I. Christianity in Roman Scythia. Ecclesiastical Organization and Monasticism (4th to 7th Centuries). – In: East Central and Eastern Europe in the Middle Ages, 450–1450, Volume 90. F. Curta, D. Zupka (eds.). Leiden – Boston, 2024.
IVANOV, R. Tabula imperii Romani. K-35/2 Philippopolis. Sofia, 2012.
PRESHLENOV, H. Das frühchristliche Gotteshaus an der Bulgarischen Schwarzmeerküste: Topographie, Gestaltung, Sakralgedächtnis. – In: Actas del XV Congreso International de Arqueologia Cristiana, Toledo, 8-12 septiembre 2008. Città del Vaticano, 2013, 1274-1265.
PRESHLENOV, H. The (re)used pagan themenos in Thracia Pontica (4th – 6th century AD). – In: Ancient Thrace: Myth and reality. The proceedings of the Thirteenth international congress of Thracology. Kazanlak, september 3 – 7, 2017. Volume two. P. Delev, T. Stoyanov, S. Yanakieva, H. Popov, A. Bozkova, M. Vassileva, J. Tzvetkova, M. Damyanov, P. Ilieva, J. Emilov (eds.). Sofia, 263-270.
VELKOV, V. Cities in Thrace and Dacia in Late Antiquity. Amsterdam, 1977.
Списък на изображенията:
Обр. 1. План на Епископската базилика на Odessos (по Preshlenov 2013: 1273, Abb. 8).
[1] Св. Апостол Андрей е посетил „Одисополис Мизийски“ около 56 г. сл. Хр. (МИНЧЕВ 2023: 236-237).
BG 
EN