Местоположение:
Марцианопол се намира при днешния български град Девня (Обр. 1). Предполага се, че е основан по времето на император Траян (98 – 117) или при неговия наследник Адриан (117 – 138). Кръстен е на сестрата на Траян, Марциана. Фортификацията е изградена или по времето на Марк Аврелий (161-180) и Комод (177-192) или при династията на Северите (193-235) (TIR K-35/2: 213-214). Предполага се, че градът е пострадал при нападението на костобоките през 170 г. До 192-193 г. територията на Марцианопол попада в провинция Тракия, а след това става част от Долна Мизия. Към средата на III в. градът няколко пъти е атакуван от карпи, готи и вандали; превзет е през 250 г. От сведенията на Амиан Марцелин, Синекдемус и Теофан Изповедник научаваме, че става столица на провинция Втора Мизия при императорите Диоклециан (284 – 305) и Константин I (306 – 337) (TIR K-35/2: 213-214; ПЛЕТНЬОВ 2017: 171). Към 332 г. Константин пребивава в града. По това време Марцианопол става и седалище на епископ. В периода 366-369 г. в града престоява и император Валент (364 – 378). Това е и периодът, в който Марцианопол временно става столица на Източната Римска империя. По време на готската война от 376 – 378 г., Лупицин, който е comes (управител) на Тракия, резидира тук. От Notitia Dignitatum е известно, че Марционопол е един от двата града в диоцеза Тракия, в които е имало оръжейна работилница (ПЛЕТНЬОВ 2017: 171). От историците Йорданес и Зосим научаваме за важността на града (ВЕЛКОВ, В. 1959: 84-85; VELKOV, V. 1977: 99-100; Плетньов 2017: 171). Той е разрушен в средата на V в., атакуван от остроготи през 471 г., но е укрепен при император Юстиниан I (527 – 565). През 536 г. Марцианопол губи ранга си на митрополия за сметка на Одесос (HOLUBEANU 2018: 201; Holubeanu 2024: 104, 143). По времето на Юстин II (565 – 578) отново има възстановителни дейности по укрепленията на града. Марционопол е превзет е от аварите през 586 г. Военачалникът Коментиол пребивава в града, когато са спрени аварските атаки (ПЛЕТНЬОВ 2017: 171). Последното споменаване на град Марцианопол се среща у Теофилакт Симоката във връзка с похода срещу авари и славяни на стратега Петър (596), брат на император Маврикий (582-602). През 614-615 г. градът е окончателно разрушен от аварите и е изоставен. От този период са най-късните запазени монети (TIR K-35/2: 214-215; ПЛЕТНЬОВ 2017: 171). През VIII – IX в. вече се споменава като Devino, Diakene, Diabaina.
Описание:
Разкрити са шест църкви – епископската базилика на града; малката църква; предполагаемата църква на територията на амфитеатъра; църквата в североизточния край извън укрепената територия; и две базилики една върху друга, намиращи се на изток от укрепената територия (TIR K-35/2: 216; TENEKEDJIEV 2019: 129-156; MINCHEV 2021: 276):
Епископската базилика се намира в южната най-висока част на града (Обр. 2) (TENEKEDJIEV 2019: 129-156; MINCHEV 2021: 277-279). Представлява трикорабна базилика, с една полукръгла апсида със синтрон, олтарна маса, „псевдотрансепт“, прилежащи постройки, мозайка и мраморна украса. Размерите ѝ са 38,70 х 25,30 м, корабите са разделени от колони и има по-късни преправки. Повечето капители и бази представляват сполии. Предполага се, че епископското жилище е било в близост. Има различни теории за датировката на паметника: през първата половина на IV в. да е представлявала еднокорабна църква, а по времето на Юстиниан I да е превърната в трикорабна базилика (ЧАНЕВА-ДЕЧЕВСКА 1999: 183; MINCHEV 2021: 278); на базата на стилов анализ на разкритата мозайка – първият строителен период се датира в третата четвърт на IV в., а вторият в VI в. (MINCHEV 2021: 279 с лит.); третата теория предлага, на базата на вътрешната архитектура и мраморна декорация, един основен период на декориране (края на V – началото на VI в.), с минимални по-късни преправки през VI в. (TENEKEDJIEV 2019: 155-156; MINCHEV 2021: 279).
Малката църква се е намирала в средата на укрепената територия, била еднокорабна и с една апсида, а размерите ѝ 10,00 х 5,5 м (MINCHEV 2021: 277). Била е с богата мраморна украса, но е разрушена в началото на XX в. Смята се, че е построена преди 325 г., когато е Първият вселенски църковен събор, на който е присъствал и първият епископ на града. В съседство на църквата се предполага, че се е намирало и жилището на епископа.
Базиликата в амфитеатъра на града се датира в V – VI в., но тя не носи белезите на раннохристиянска култова сграда (Обр. 3) (MINCHEV 2021: 279, 281-282). Открити са коринтски и римо-дорийски капители, които са били преизползвани.
Базиликата в местността „Егрека“, намираща се извън укрепената територия на града, при североизточния ъгъл, не е публикувана (Обр. 4) (MINCHEV 2021: 279). Представлява трикорабна базилика с три апсиди, размери 29,00 х 18,00 м, а корабите са разделени. Открити са и прилежащи постройки, въз основа на които се смята, че църквата е била част от манастирски комплекс. В близост до олтара е открит празен оловен реликварий. Датировката на базиликата е несигурна, защото някои елементи я датират в V в., а трите апсиди насочват към дата във втората половина на VI в., което може да отразява различни строителни периоди (ЧАНЕВА-ДЕЧЕВСКА 1999: 70-72; MINCHEV 2021: 279-280).
Базиликата в местността „Табията“, част от източния некропол на града (Обр. 5) (MINCHEV 2021: 280). На мястото е открита и по-ранна базилика, намираща се под по-късната. По-ранната представлява трикорабна базилика, с една апсида, полукръгла отвътре и петстенна отвън. Максималната разкрита ширина е 20,20 м, докато дължината остава неизвестна. По-късната базилика също е трикорабна, с една полукръгла апсида, корабите са разделени от колони, има и пристройки. Размерите ѝ са 25,50 х 17,70 м, а пристройките е възможно да са изпълнявали функциите на протезис и диаконикон. Тази базилика се датира във втората половина на V – началото на VI в.
А.И.
Датировка:
IV – VI в.
Библиография:
ВЕЛКОВ, В. Градът в Тракия и Дакия през Късната античност. София, 1959.
ДИНЧЕВ, В. Днешните български територии през Късната античност. – в: Известия на националния археологически институт, XLVIII. In memoriam Theophili Ivanov. По случай 100-годишнината от рождението му. К. Панайотова (ред.). София, 2021, 273-316.
ПЛЕТНЬОВ, В. Втора Мизия и Скития през IV – VII век. Варварски нашествия и християнство. Варна, 2017.
ЧАНЕВА-ДЕЧЕВСКА, Н. Раннохристиянската архитектура в България IV-VI в. София, 1999.
HOLUBEANU, I. Organizarea bisericească în Scythia şi Moesia Secunda în secolele IV – VII. Bucureşti, 2018.
HOLUBEANU, I. Christianity in Roman Scythia. Ecclesiastical Organization and Monasticism (4th to 7th Centuries). – In: East Central and Eastern Europe in the Middle Ages, 450–1450, Volume 90. F. Curta, D. Zupka (eds.). Leiden – Boston, 2024.
IVANOV, R. Tabula imperii Romani. K-35/2 Philippopolis. Sofia, 2012.
MINCHEV, A. Gladiatorial games in Odessos and Marcianopolis: A special impact of Pax Romana on the public life of two cities in Moesia Inferior. – In: Pax Romana: Kulturaustausch und Wirtschaftsbeziehungen in den Donauprovinzen des römischen Kaiserreichs Akten der Tagung in Varna und Tulcea 1.-7. September 2008. D. Boteva-Boyanova, L. Mihailescu-Bîrliba, O. Bounegru (Hers.). Kaiserslautern, 2012, 133-154.
MINCHEV, A. Marcianopolis in the 2nd – 6th centuries AD. From a Roman City to a Late Antique Capital. – In: Österreichisches archäologisches institute sonderschriften Band 61. Roman Provincial Capitals under Transition. Proceedings of the International Conference Held in Plovdiv 04 – 07 November 2019. M. Raycheva, M. Steskal (eds.). Wien, 2021, 255-286.
TENEKEDJIEV, V. Another look at the Large Basilica in Marcianopolis: the Problems of its Construction and Dating. – In: Niš and Byzantium, XVII. Seventeen International Symposium Niš, 3 – 5 June 2018. M. Rakocija (ed.). Niš, 2019, 129-156.
VELKOV, V. Cities in Thrace and Dacia in Late Antiquity. Amsterdam, 1977.
Списък на изображенията:
Обр. 1. План на Marcianopolis (по ДИНЧЕВ 2021: 290, Oбр. 5).
Обр. 2. Епископската базилика в Marcianopolis (по MINCHEV 2021: 277, Fig. 25).
Обр. 3. План на амфитеатъра на Marcianopolis (по MINCHEV 2012: 152, Fig. 12).
Обр. 4. План на базиликата в местността „Егрека“, намиращ се на територията на източния некропол на Marcianopolis (по MINCHEV 2021: 279, Fig. 30).
Обр. 5. План на базиликата в местността „Табия“, намираща се на територията на източния некропол на Marcianopolis (по MINCHEV 2021: 280, Fig. 31).
BG 
EN