Местоположение:
Въз основа на сигурни епиграфски данни крепостта Сацидава археологически се локализира върху платовидното крайдунавско възвишение Музаит, между селата Расова и Дунърени в окръг Констанца, Северна Добруджа (Република Румъния) – GPS координати: 44°14′1.71″N 27°59′24.59″E. Тя е част от римската гранична система по поречието на р. Дунав в източната половина на провинция Долна Мизия (Moesia Inferior), по-късно реорганизирана в отделната провинция Малка Скития (Scythia Minor).
Описание:
Сацидава е открита и идентифицирана през ХХ век от археолога В. Първан. Археологическите проучвания започват през 1969 г. и продължават с известни прекъсвания до 1980 г., като понастоящем са възобновени от 2014 г. Римското укрепление castra Sacidava възниква най-късно в началото на II век като военен лагер, около който в последствие се развива и голямо цивилно селище. Лагерът е построен в близост до едноименното селище на гетското племе саци (от периода IV век пр. Хр. – началото на I век сл. Хр.) и има няколко фази на развитие и преустройства, обхващащи времето от началото на II век до началото на VII век. Сацидава е важен военен пост, обслужващ главно сivitas Tropaensium, разположен край монумента Tropaeum Traiani, и контролиращ транспорта и доставките по Дунавския лимес. По епиграфски данни през II век гарнизонът тук се състои от сohors IV Gallorum и сohors I Cilicum sagittariorum milliaria, като към тях в последствие са настанени и части от legio I Italica и от legio X Gemina според откритите техни печати. Римският лагерът е опожарен през III век – вероятно при едно от готските нашествия. През IV век започва неговото въстановяване, преустройство и разширение в посока юг, като тук е разквартирувана и вексилация на legio II Herculia, но в края на столетието следав ново опожаряване.
За Сацидава липсват подробни писмени подробни сведения – в „Певтиргеровата карта“ селището фигурира под името Sagadava, а в „Списъка на длъжностите“ като Sacidava, като според последния извор тук през IV–V век е настанена и конническата част curieus equitum seutariorum. Вероятно още към началото на V век военният лагер престава да функционира в първоначалното си предназначение и придобива облика на укрепено селище, което претърпява също чести опожарявания – вероятно вследствие на многобройните набези на германските и хунските племена – и последвали ги многократни реконструкции.
Късноантичното укрепление е с правоъгълна форма, разположено на площ от ок. 4 ха. Крепостните стени с дебелина ок. 2 м, изградени в opus caementicium, opus incertum, opus caementicium incertum и opus quadratum, съставени от варовикови блокове и множество сполии, като в тяхното протежение са изградени 7 правоъгълни кули и 2 порти. Въпреки своята продължителност археологическите проучвания в Сацидава имат почти изключително сондажен характер. Опитът да се обобщят резултатите от многобройните траншейни изкопи, разположени напречно на южната и западната крепостни стени, намира израз в разработването на детайлна стратиграфско-хронологическа схема, представяща развитието на Сацидава от началото на II докъм 40-те години на VII век. Според нея на терен са разграничени общо 12 жилищни нива, за 9 от които се твърди, че се откриват повсеместно в чертите на околовръстната крепостна стена от епохата на Късната античност. През VI век се прави нова реконструкция на южната крепостна страна, но тя бива отново частично разрушена при нападението на кутригурите през 559 г.
Данните от археологическите разкопки, проведени в периода 1969–1980 г. свидетелстват, че обитаването на Сацидава продължава чак до първите десетилетия на VII век. Последните години на постоянно обитаване на крепостта се датират с монети между 602–620 г., след което продължава нейното ползване спорадично до трайното установяване на българите в Добруджа. На около 600 м източно от римската Сацидава е регистрирано и ранносредновековно селище от IX–X век.
Цв. Й.
Датировка: римска епоха, Късна античност, Ранно средновековие.
Библиография:
Динчев, В. Новите късноримски центове на Scythia и Moesia Secunda. – В: Попов, Хр., А. Тенчева (ред.). Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, 414–448.
Торбатов, С. Укрепителната система на провинция Скития (края на III – VII в.). Велико Търново, 2002.
Brennan, P. AE 1963. 182 (Sacidava): New Readings and Interpretation. – In: Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik, 33, 1979, 161–167.
Colesniuc, S. M., T. Potârniche, A. Mototolea, T. Cliante, S. M. Stanc. Intramuros archaeological research at Sacidava. Preliminary information. – In: ArheoVest, VIII/1, 2020, 375–384.
Ion, R.-M., S. Colesniuc, V. Schroder, S. Ionita, R. A. Trandafir. Structural/compositional identification of materials from Sacidava fortress. – In: Education, research, creation, 1, 2024, 171–182.
Țentea, O., I. C. Opriș, F. Matei-Popescu, A. Rațiu, C. Băjenaru, V. Călina. Frontiera romană din Dobrogea: O trecere în revistă și o actualizare. – In: Cercetări arheologice, XXVI, 2019, 9–82.
Изображение:
План на късноримската Sacidava, реконструиран по археологически чертежи и съпоставен с ортофотоплан на останките от крепостта в „GoogleEarth“ (по Țentea, Opriș, Matei-Popescu, Rațiu, Băjenaru, Călina 2019, 19).
BG 
EN