Скалният манастир до Мурфатлар

Ако колонията скални манастири по р. Канагьол/Дристра е най-голямата в Средновековна България през Х в., то скалната обител до Мурфатлар е най-големият манастир по това време. Намира се на около 20 км югозападно от Констанца по посока на Дръстър/Силистра. В каменна кариера, разкрита в началото на Х в. за строителството на добруджанския каменен вал, са изсечени в 2 сектори /В и Е/шест църкви, три крипти с килии, две килии без крипти и четири свързващи ги комуникационни галерии. Прави впечатление, че мурфатларските църкви са многобройни, но малки по размери, с изключение на храма В-4. Схождат си по план (едноапсидни, еднокорабни, сводести параклиси) и имат обширни притвори. Друга специфика е окръглената форма на апсидите, плътните олтарни прегради и разположението на олтарните маси в самите апсиди. В тази насока те нямат преки успоредици като план с останалите скални църкви в България и  наумяват донякъде някои кападокийски скални църкви от VІІІ – Х в. Дори планът и оформлението на скална църква В-1 (може би най-ранната) в Мурфатлар в пълна мяра повтарят кападокийската скална църква от ІХ в. в Гюлю дере. За кападокийските скални църкви от VІІІ – ІХ в. е характерна и живописната едноцветна архитектонична живопис, каквато се вижда в мурфатларската скална църква В-4 и в някои от отделенията в сектор Е. На този фон могат да се правят предположения за кападокийски културни влияния в оформянето и украсата на някои от обителите в Мурфатлар. Известно е че през Средновековието в монашеските обители прииждат и живеят монаси от различни етноси. Това се долавя и от многобройните надписи в Мурфатлар. Действително преобладават старобългарските кирилски и глаголически, но има гръцки и неразчетени рунически текстове. Определено обаче българските монаси са подавляващо мнозинство и това личи не само от текстовете, но от керамичния ансамбъл и от стотиците рисунки и знаци-графити с многобройни успоредици в Плиска, Преслав, Равна, обителите по Канагьол. Подобно на скалните обители по р. Канагьол преобладават графитите с религиозно съдържание – стотици кръстове във всички възможни варианти (равнораменни, латински, гръцки, малтийски, двойни – патриаршески), християнски символи (кораби-алегория на църквата направлявана от Христос, в качеството му на кормчия, лабиринти, ботуши – символи на поклонничеството и пр.), изображения на храмове, светци, монаси, свещеници и пр. Липсата на керамика след края на Х в. предполага, че обителта е изоставена още по време на походите на руско-варяжкия княз Светослав през 968 – 971 г. Един графит-двузъбец в В-3 – знакът на Светослав, е показателен. Предвид 4-те църкви с килии в сектор В предполагам, че е обитаван от група келиоти, като всеки сам, с помощта на ктитор и местни строители, ангажирани със строителството на вала (оформянето на каменния вал и изсичането на обителта почти съвпадат) изсичат килия за живеене и собствен параклис. В това отношение е многозначително, че параклисите са много малки (между 3,3 и 8,5 м²) и само една от църквите В-4 е по-обширна (около 25 м²). Ето защо реалиите на описаната монашеска практика в сектор В трябва да се търсят в някои по-специфични монашески практики и на първо място келиотството. На този фон Мурфатлар изглежда по-скоро като малка лавра, включваща няколко келиоти, всеки със собствена килия и миниатюрен параклис

Въпреки всичко на един по-късен етап в Мурфатлар се достига до формирането на малък общежителен (киновиален) манастир, като това се реализира на около 60 м в южна посока от входа къв В-4. Там,  в сектор Е, има сравнително голяма църква Е-3, а източно от нея параклис Е-5 (обр. 6) . В дясно (южно) от църквата разпознаваме кухня-магерница Е 2 с хромелно съоръжение за мелене, преса за вино и долапчета, обозначена като Е-1. Наосът на църквата е свързан с килия, разположена в северна посока, която може да се разглежда като игуменарница. Северно от нея и от параклиса Е-5 има още три свързани помежду си килии, снабдени с гробни камери. Комплексът е структуриран така, че килиите и параклиса да останат усамотени, а общомонашеските помещения, каквито са църквата, магерницита и трапезарията да са достъпни за външни лица. Забележително е, че точно пред вратите към църквата, магерницита и трапезарията, на малка площадка срещу киновия, е иззидана самостоятелно правоъгълна постройка. Вероятно иде реч за странноприемница, приютяваща гости и поклонници.

При тази хоризонтална и вертикална планировка предлагам следната хронология и идентификация на структурите в скалната обител  до Мурфатлар. Първо, за нуждите на установил се на това место монах  (вероятно отшелник) са изсечени килията с крипта  С-1 и съседния параклис В-1. Кога е станало това е трудно да се установи. Най-общо към втората половина на  ІХ в. могат да се датират и най-ранните керамични фрагменти.  Вероятността началото на обителта да е поставено в началото на ІХ в. от арианска секта в околностите на Томи, описана от У. Страбое несъстоятелна. Повече основания има идеята за християнска секта, уединила се далеч от големите религиозни и политически центрове на Първото българско царство след покръстването в средата на ІХ в. И това обаче все още е една хипотеза с все още  спорни опорни репери.  Изобщо Мурфатлар е един своеобразен, все още недочетен и неразбран„Криминален роман”

Г.А.