Местоположение:
Въз основа данните на „Пътеводител на император Антонин“ античният и късноантичен център Циус сигурно се локализира в м. Хисарлъка, на 4,5 км южно от дн. с. Гърличиу, окръг Констанца, Северна Добруджа (Република Румъния) – GPS координати: 44°46′N 28°5′E. Той заема края на едно възвишение във вид на полуостров, ограден от дунавския ръкав Бърой и от едно крайречно блато.
Описание:
Археологически разкопки никога не са правени, но чрез теренни обходи са регистрирани останки от две последователно изградени на едно и също място каменни антични укрепления. Едното от тях е с размери 120 × 120 м, а другото – 85 × 60 м. По-малкото заема югозападната част на по-голямото и основателно се счита за по-късно от него. През последните две столетия множество епиграфски паметници от II–III век, очевидно преупотребени като строителен материал в Късната античност, са извлечени от крепостните стени в м. Хисарлъка. Предпола га се, че военният гарнизон на по-голямото укрепление е бил cohors I Lusitanorum Cyrenaica до изтеглянето ѝ към крепостта Кандидиана (Candidiana) при дн. Малък Преславец, Силистренско. На ок. 500 м северно от двете каменни укрепления е регистрирана и външна укрепителна линия във вид на ров и землен вал, преграждащи полуострова от склон до склон. Важен източник на информация за изясняване историческата съдба и строителната история на Циус е намереният тук през втората половина на XIX век строителен надпис от 369 г. Възстановеният текст съобщава за изграждането на това място „из основи“ на едно ново укрепление, което съвременните изследватели идентифицират с по-малкото от двете укрепления. Предвид размерите му – 85 × 60 м – то не може да се отъждестви с burgus, както гласи традиционната конектура на лакуната в надписа, а по-скоро следва да се определи като castellum. В хронологически синхрон с датировката на строителния надпис стои и намерената сред руините тухла с разпространения печат „Rumorid[us]“, който се датира понастоящем също във времето на император Валент (364–378 г.). Основателно възниква въпросът относно причините, довели до предприемането на фортификационен строеж в Циус. Най-правдоподобно изглежда обяснението, че още преди възкачването на Валент на трона или в хода на Първата му готска война, съществуващият на това място по-ранен кастел (големият – с размери 120 × 120 м) е толкова катастрофално унищожен от варварските набези, че няма смисъл от неговото възстановяване. Към подобно обяснение определено навежда и съобщението за намереното в Циус съкровище от медни монети с непрецизирана датировка в IV век. Според „Списъка на длъжностите“ през късноримската епоха в Циус лагерува конническата част cuneus equitum stablesianorum. Укрепеният център не се споменава в други писмени извори и съдбата му през V–VI век е неизвестна. Най-късната сред публикуваните досега монети от Циус датира от времето на император Хонорий (395–423 г.) – емисия от 395–408 г. Не е изключено той да е престанал да съществува още през първата половина на V век, падайки под ударите на хуните.
Цв. Й.
Датировка: римска епоха, Късна античност.
Библиография:
Торбатов, С. Укрепителната система на провинция Скития (края на III – VII в.). Велико Търново, 2002.
Opriș, I. C. Rediscovering Roman Cius (Gârliciu, Constanța County, Romania): From Emperor Valens to Grigore Tocilescu, Theodor Mommsen and Beyond. – In: Journal of Ancient History and Archaeology, 7/1, 2020, 5–18.
Opriș, I. C., O. Țentea, V.-N. Călina. The Roman Frontier in Dobrudja: Several fortifications not excavated or with undetermined planimetric features. – In: Journal of Ancient History and Archaeology, 7/4, 2020, 14–38.
Scorpan, C. Limes Scythiae: Topographical and stratigraphical research on the late Roman fortifications on the Lower Danube (= BAR international series, 88). Oxford, 1980.
Изображение:
План на двете укрепления на късноримския Cius (по Opriș, Țentea, Călina 2020, 27).