Късноантични църкви в провинция Скития

Откриваните църкви в провинция Scythia, датиращи от Късната античност, отразяват настъпилите промени в религиозните вярвания на хората, живели по тези земи, и във вида на местата, предназначени за извършване на новите култови култови действия. Промяна има не само в типа религиозна сграда, но и почитането на много божества е изоставено. В пограничната провинция може да се забележи повишаване на ролята на епископската институция, което е характерно изобщо за епохата. Понякога епископите служат като заместници на военния комендант на крепостта, успоредно с мисионерската роля, която изпълняват. В Scythia големият брой църковни сгради и епископски катедри се превръщат в неоспорим символ на духовната и правна мощ, представител на която е епископът.

Видовете религиозни сгради, които се срещат са еднокорабни църкви (еднопространствени), базилики (три и повече пространствени) и баптистерии (специални сгради за покръстване). Спрямо покривната си конструкция, църквите са едноскатни, двускатни или куполни. Частите на църквата / пространствата, които най-често се срещат са: атриум, нартекс, наос, трансепт, апсида, бема, крипта, епископска резиденция. Елементите на пластичното изкуство и орнаментация са: канцел, колони, пиластри, капители, олтарни маси, амвони. Църквите са били осветявани с метални и керамични лампи, а предметите, които съдържат мощи на светци са реликварий и балсамарий.

Смята се, че през втората половина на IV в., Tomis, столицата на провинция Scythia, се е превърнал в автокефална архиепископия, подчинена на патриаршия на Constantinopolis. Така епископът на Tomis е имал ранг на архиепископ. По-нови изследвания коригират статуса на Tomis като автокефална архиепископия, чието начало се поставя в управлението на Юстиниан I. Notitia Episcopatuum свидетелства за издигането на Tomis в ранг на митрополия, докато 14 други града в Scythia се превръщат в епископски центрове. Сред тях Histria, Callatis, Tropaeum Traiani и Zaldapa се отличават с големия брой религиозни сгради, също както и със съществуването на епископски дворци.

Добре известно е, че първите култови места са имали частен характер, като жилища или части от тях са били приспособени, за да поберат събирания на християни. Те са условно известни под името domus ecclesiae. Интересен пример от тази провинция представлява предполагаемата църква, открита на акропола на Histria (фиг. 2). Предполага се, че на мястото на базиликата при Топола е имало по-ранно езическо светилище (фиг. 1, синьо № 46).

Базиликите, открити в Scythia, са топографски групирани в две категории: extra muros и intra muros. От функционална гледна точка може да се направи разграничение между гробищна и енорийска църква. Хронологически гробищните базилики  обикновено са най-стари, защото са изграждани върху крипта или гробница на мъченик. Откриването на крипти под олтарните пространства на църквите е често явление в религиозната архитектура в провинцията.

Ориентацията на църквите е на изток, обикновено изисквана от апостолските конституции, чието началото се търси в юдейските традиции. Повечето религиозни сгради от Scythia са базилики с двускатно покритие, за които е характерно наличието на три кораба и на източна апсида. Две базилики в Scythia имат по три източни апсиди, по една за всеки кораб – в (L)Ibida и Histria. Две базилики са с трансепт – в Tropaeum Traiani и Histria. Базиликата на Callatis и най-малката от трите базилики на Troesmis са повлияни от сирийския тип църкви (с вписана апсида). Според по-нови проучвания – църквата в Callatis няма сирийски корени, а на изток се развива епископейон, но подари съвременни градежи античните структури са разрушени. Наскоро проучената тетраконхална църква в Zaldapa показва един по-рядко срещан вид план и засега тя е единствения подобен пример в провинцията.

Пример за църковни сгради, функциониращи в извънградска среда предлага манастирският комплекс при Слава Руса, състоящ се от две базилики и параклис, всички заобиколени от оградна стена. Базиликите в Никулицел и Телица също са представители на извънградските църкви. В провинцията има пещерни църкви, чиято приемственост може да се проследи до средновековието. Това са примерите при Думбравени, по долината на река Суха, както и тези на Камен бряг и Калиакра.

От представените примери за късноантични църкви от Scythia може да се заключи, че провинциалното култово строителство следва модата и традициите, характерни за периода. Само бъдещи проучвания могат да хвърлят допълнително светлина върху въпроса дали има още църкви в провинцията, която е отдалечена от столицата и се намира на самата граница на Империята.

А.И.

Списък на изображенията:

Фиг. 1. Късноантичните църкви от провинция Скития:

Късноантични църкви от Скития (синьо): 1. Каварна, Bizone, България; 2. Дебрене, Добричко, България; 3. Argamum, църква 1, Румъния; 4. Argamum, църква 2, Румъния; 5. Argamum, църква 3, Румъния; 6. Argamum, църква 4, Румъния; 7. Аксиополис, погребална, Румъния; 8. Аксиополис, вътре в града, Румъния 9. Beroe, Румъния; 10. Мангалия  Callatis (протохристиянска), Румъния; 11. Мангалия  Callatis (при скалите), Румъния; 12. Мангалия  Callatis (ул. Михай Еминеску), Румъния; 13. Мангалия  Callatis (хотел Президент), Румъния; 14. Мангалия Callatis (гробищна), Румъния; 15. Capidava, Румъния; 16. Carsium, Румъния; 17. Dinogetia, Румъния; 18. Балчик (на 4 км С от града), Добричко, България; 19. Балчик (Дионисополис, акропол), Добричко, България; 20. Halmyris, Румъния; 21. Histria, екстра мурос, Румъния; 22. Histria, с крипта на централния площад (базилика Флореску), Румъния; 23. Histria, в югозападния ъгъл на крепостта (базилика Парван), Румъния; 24. Histria, базиликална сграда (хореум?) на централния площад, Румъния; 25. Histria, базилика ‘C’, Румъния; 26. Histria, епископската, Румъния; 27. Histria, сектор domus, Румъния; 28. (L)Ibida, в града, Румъния; 29. (L)Ibida, extra muros, Румъния; 30. Никулицел, Румъния; 31. Noviodunum, базилика I Румъния; 32. Noviodunum, базилика II, Румъния; 33. Овидиу, Румъния; 34. Голеш / Капитан Димитрово (Силистренско / Добричко), България; 35. Слава Руса, Румъния; 36. Тuzla, на юг от Констанца (Stratonis turris ?), Румъния; 37. Телица, Румъния; 38. Tomis, голямата, Румъния; 39. Tomis, малката, Румъния; 40. Tomis, в двора на гимназия Михай Еминеску, Румъния; 41. Tomis, при портала на пристанището, Румъния; 42. Tomis, на ул. Революция от декември 1989 г., ъгъл с ул. 9 май, Румъния; 43. Tomis, разположена на 25 м югозападно от хотел Палас, Румъния; 44. Tomis, на североизточната скала на полуострова, Румъния; 45. Tomis, с християнски характер, Румъния; 46. Топола, България; 47. Troesmis, голямата, Румъния; 48. Troesmis, № 2, Румъния; 49. Troesmis, малката, Румъния; 50. Adamclisi, Tropaeum Traiani, А (обикновенната), Румъния; 51. Adamclisi, Tropaeum Traiani, B (мраморната, Форенсис), Румъния; 52. Adamclisi, Tropaeum Traiani, C (цистерна), Румъния; 53. Adamclisi, Tropaeum Traiani, D (с трансепт), Румъния; 54. Adamclisi, Tropaeum Traiani, гробищна, Румъния; 55. Adamclisi, Tropaeum Traiani, extra muros, Румъния; 56. Ulmetum, Румъния; 57. Абрит, Zaldapa, № 1, Добричко, България; 58. Абрит, Zaldapa, № 2, Добричко, България; 59. Абрит, Zaldapa, № 3-4, Добричко, България; 60. Абрит, Zaldapa, № 5, Добричко, България; 61. Абрит, Zaldapa, тетраконхална, Добричко, България; 62. Histria (акропола), Румъния.

Фиг. 2. Предполагаемата късноантична църква в южната част на акропола на Histra (по Avram und alles 2013: 81, Taf. X).