ПОЛЕВИ ДНЕВНИК

на първа теренна експедиция

по проект “Граници и културни модели: езичество vs християнство в контактната зона на Дунавския лимес (Малка Скития и Втора Мизия през IV–VII век)”

проведена в периода: 30 март-06 април 2022 г. (8 дни)

по маршрут: София-Варна-Камен бряг-Каварна-Балчик-Дълбока-Добрич-Хитово-Балик-Оногур-Тервел-Брестница-Стрелково-Войново-Дулово-Върбино-Скала-Руйно-Алфатар-Силистра-София

Теренната експедиция в Южна Добруджа (днешна Република България) е част от работната програма в първия етап на проект “Граници и културни модели: езичество vs християнство в контактната зона на Дунавския лимес (Малка Скития и Втора Мизия през IV–VII век)”, финансиран от Фонд „Научни изследвания (2021 г.)“ на Министерство на образованието и науката, Договор КП-06-Н60/10 от 17.11.2021г. Участници в настоящата експедиция са членовете на екипа от българска страна: доц. д-р Албена Миланова (АМ) (ЦСВП–СУ, ръководител на проекта), проф. д.и.н. Георги Атанасов (РИМ–Силистра) (ГА), проф. д-р Ивайла Попова (ЙП) (СУ), д-р Йото Йотов (ЙЙ) (РИМ-Бургас), д-р Вера Атанасова (ВА) (НИМ), Александър Иванов (АИ) (докторант към СУ), Цветозар Йотов (ЦЙ) (докторант към СУ).

Ден 1.

30 март (сряда)

В следобедните часове на 30 март екипът пристигна във Варна и посети Археологическия музей. В резултат на предварителна кореспонденция между ръководителя на проекта и ръководството на музея бяха получени разрешения за работа в научния архив и документиране на артефакти, имащи отношение към темата на проекта. Работата бе разпределена между членовете на експедицията, за да успеем в малкото оставащо време до края на работния ден на музея да изпълним предварително набелязаните задачи. Екип 1 (АМ, ВА, ЦЙ, ГА) се зае с работа с архивни документи, а именно преглеждане и сканиране на дневници от обходи и проучвания на Д. Димитров, включително от експедицията по река Батова, проведена в периода 1958-1960 г. Екип 2 (ИП, АИ) работеше в експозиционните зали, където заснемаше езически и раннохристиянски паметници. Колекцията от късноантични паметници на Варненския археологически музей е изключително богата и заснетите документи и артефакти представляват важна част от събрания научен архив на проекта.

Ден 2.

31 март (четвъртък)

На 31 март експедицията продължи към крепостта и скалните паметници (жилища, винарна, килии и църква „Св. Константин и Елена“) в м. Яйлата, с. Камен бряг. По време на обхода бяха направени наземни снимки, тъй като лошите метеорологични условия със силен вятър възпрепятстваха употребата на дрон за въздушни такива. Подробно бе заснет интериора на църквата, състояща се от три помещения с въздуховод на тавана в най-южното. Забелязани бяха редица стари и нови графити, сред които кръстове и надписи. В едното помещение е оформена правоъгълна абсида с олтарна маса, а в близост до входа му се забелязват два вертикални жлеба, възможни останки от дървена (олтарна) преграда. По северната страна на най-южното помещение има следи от серия (4 или 5) вертикални пристенни стълбове (?). Личат следи от новоиздълбани надписи и кръстове, а също и от скорошни поклоннически посещения (икони, библия, восък от свещи) – любопитни данни за продължаващата сакрална функция на скалната обител.

Екипът се насочи към Каварна като пътем се опита да открие проучваната от археолози от РИМ-Добрич скална обител, намираща се в местността „Дълбока“ в близост до с. Българево, община Каварна (непосредствено до Мидена ферма „Дълбока“), но не успя. На обекта, посочен от работещи в мидената ферма хора, бе направен оглед и документиране със снимков материал, но по всичко изглежда, че това е новооформена при активните строителни дейности скална форма. Последна спирка за деня беше Исторически музей Каварна, където музейните специалисти съдействаха изключително любезно за работата на екипа. Осигурен бе достъп до инвентарните книги и експонираните в залите на музея артефакти. Работата отново беше предварително разпределена за Екипи 1 и 2, като първите се заеха с проучване на архивните материали (АМ, ЙП, ВА, ЙЙ), а вторите с документиране на експонатите в залите на музея (АИ, ЦЙ, ГА), част от които произхождат от археологическите резервати „Яйла“ и „Каварна“. Бяха документирани архитектурни детайли, амвон и надписи от раннохристиянската епоха, монети, керамика, оръжия, както и някои средновековни паметници, представляващи интерес за изследванията на отделни членове на екипа.

Ден 3.

1 април (петък)

На 1 април сутринта експедицията продължи с предварително уговореното посещение на Исторически музей-Балчик. Предварително установеният контакт от ръководителя на проекта с директора на институцията г-жа Радостина Енчева отново спомогна за работата на екипа. С цел по-експедитивна работа задачите отново бяха разпределени между: Екип 1 (ЙП, ВА, ЦЙ, ЙЙ), който се зае с проучването на инвентарните книги и селектирането на експонати за преглеждане, свързани с целите на проучването, и Екип 2 (АМ, АИ, ГА), отговорен за заснемането на артефактите – основно монети, керамика, лампи с християнски символи и архитектурни детайли. Особен интерес представляваха предметите от храма на Кибела, представени в отделна зала (скулптура, предмети, реконструкция), чиито останки се намират в центъра на града, които също бяха посетени и беше констатирано незавидното им състояние на консервиране и експониране. Сред материалите, идентифицирани по инвентарни книги и проучени de viso във фонда на музея, важно откритие бяха няколко мраморни фрагмента от украсата на раннохристиянска базилика (части от стенна облицовка, ажурни транзени от кв. „Хоризонт“) – единствена засега податка за съществуването на раннохристиянски храм в Дионисиополис, тъй като въпреки дългогодишните проучвания такава постройка все още не е разкрита. Предвид тази нова научна информация и с оглед важността на обекта, екипът направи теренен обход на обект късноантична крепост в кв. „Хоризонт“ в гр. Балчик. Обектът се проучва в последните години от колектив от катедра „Археология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ОМ-Балчик. От ръководителя на проучването – гл. ас. д-р Чавдар Кирилов, бе потърсена допълнителна информация от доц. д-р Албена Миланова с оглед опит за локализиране на раннохристиянска базилика, но засега не са били засечени подобни данни при теренните археологически проучвания.

Днешен Балчик е наследник на античния град Дионисополис, разрушен от огромна приливна вълна, причинена от земетресение през VII в. Между IV и VI в. това е един от главните градове в провинция Скития. Тази крепост, която е и най-голямата късноантична крепост в България, е построена през IV в. и е използвана като военен лагер или укрепено селище. Теренният обход позволи да се огледат архитектурните особености на строежа, особено стените, подсилени с различни по вид кули. Заснемането с дрон бе невъзможно, понеже обектът попада в границите на близко летище.

В края на деня бе посетен Регионален исторически музей-Добрич, където екипът бе посрещнат от директора на институцията Добри Добрев. Колегите представиха музейната експозиция и съдействаха за документиране на артефакти, свързани с темата на проекта.

Ден 4.

2 април (събота)

Основна цел беше обхождане на скални обители по поречието на река Суха с цел верификация на публикувани планове, констатиране на актуалното им състояние и събиране на изобразителен материал за подготвяната от проф. Г. Атанасов монография върху тази проблематика, както и събиране на данни за архива на проекта. Поради труднодостъпния терен беше организирано придвижване с два високопроходими автомобила, бурната храстова и горска растителност затрудняваше достъпа до скалните паметници и се придвижвахме трудно. Бяха огледани, описани, измерени и заснети с дрон скален манастир около с. Хитово и килии южно от него. Продължихме на север с обход и документиране на скалните манастири „Тарапаната“, „Раклената пещера“ и „Гяур евлери“. Заснет бе комплекса от 6 обители около крепостта Адина при с. Балик. Бяха верифицирани и коригирани някои размери на помещения. Добрите метеорологични условия позволиха да бъдат направени въздушни снимки с дрон. Следващият скален комплекс, който бе обходен и заснет са обителите в м. Шаян кая или „Чудната скала“. Обектът, който бе сравнително лесно достъпен, се намира в скалния венец над язовир Оногур, в близост до едноименното село. Състои се от основно помещение (галерия), ориентирано север – юг, от двете страни на което са разположени килии. На около 50 м. южно от входа към „Шаян кая” са оформени две килии, едната почти изцяло срутена. Богат снимков материал, включително въздушни снимки, съпътстваха работата на обекта. Направихме допълнителни измервания и крокита на плановете на едната килия. Предполага се, че мястото е населявано от монаси аскети през първите години от идването на християнството в Добружда.

В края на деня разгледахме проучваната с редовни археологически разкопки ранновизантийска базилика в Палматис край с. Оногур, над обителта „Шаян кая”. Тя е важен сравнителен обект за базиликите в Залдапа, чието публикуване от членове на екипа предстои.

Ден 5.

3 април (неделя)

На 3 април теренната работа на екипа продължи с обход и документиране на скални обекти по Суха река. Посетени и фотографирани бяха скалният скит до с. Брестница с интересната триконхална църква. Продължихме на север и посетихме скалния манастир до с. Голеш. Документирахме само църквата, защото килиите са недостъпни без алпийски съоръжения. След това посетихме крепостта „Св. Кирил“ край с. Голеш, Силистренско, срещу манастира и вземахме размерите на скалната църква с аязмо.

Работата продължи в съседното сухоречие Канагьол. Първи в списъка бе т. нар. скален манастир „Хайдушки къщи“, намиращ се на левия бряг на р. Канагьол. Комплексът е изграден от църква, трапезария, килии, крипта. Църквата, заедно с трапезарията, се намира в южната част. Над трапезарията има горно ниво с четири килии, а отдолу – помещение, което вероятно служело за стопански нужди. На връщане посетихме трако-римското скално светилище до с. Стрелково, Силистренско, направихме оглед и документирахме с дрон неговите структури – пещерата с олтара, скалния трон, култовата площадка и гробниците-осуарии. Светилището се намира от дясната страна на скалния венец (суходолието на р. Табан), като достъпът до вътрешността му е подсигурена от стълби с метални парапети, което улесни значително работата на целия екип. Въздушните снимки на местността допълват наблюденията и откритията, направени при минали археологически разкопки. В края на деня разгледахме и заснехме съседното скално светилище до с. Войново, Силистренско и нощувахме в гр. Дулово.

 Ден 6.

4 април (понеделник)

На 4 април работният ден за екипа на експедицията започна с посещение на Историческия музей в Дулово и запознаване с музейната експозиция, представляваща интерес за членовете на екипа.

Теренните обходи през този ден достигнаха своята заключителна фаза с документиране на скалните обекти край Алфатар в м. „Суха чешма“, м. „Пенчов път“ и м. „Братила“. След това се придвижихме на юг към с. Цар Асен. Посетихме крепостта от X в. на платото и документирахме трите групи скални обители около крепостта само с дрон поради трудния достъп до тях без специализирана екипировка. От десния бряг на р. Канагьол се намира ранносредновековната крепост Скала, охранявала пътя, свързващ Плиска и Преслав с Дръстър през IX-XI в. Последна спирка за деня бе скалният манастирски комплекс в местността „Аязмото“ край с. Руйно. Обителта е разположена срещу крепост от Х в. и недалеч от мюсюлманско алианско светилище, посветено на Демир баба. Това е един от лесно достъпните манастирски комплекси. Въздушното документиране на обекта разкрива важни елементи от неговото местоположение, подкрепящи тезата, че през Средновековието монасите не били изолирани общности, а участвали активно в обществения живот. Накрая посетихме и крепостта „Картал кале“ от X в., където 2000-2005 г. са провеждани и археологически разкопки. Видяхме частично запазени структури от крепостните стени и портата. Констатирахме изключително активна иманярска дейност и следи от десетки изкопи в целия ѝ периметър.

Ден 7.

5 април (вторник)

На 5 април бе посетен Музея в гр. Тервел, където имахме възможност да видим част от материалите от посетените в предишните дни обекти, а именно тези от Скала и Оногур. След нарочно разрешение и съдействие за посещението от ръководителя на разкопките в Оногур проф. Казимир Попконстантинов успяхме да огледаме внимателно архитектурната скулптура от ранновизантийската базилика в Оногур (античен Палматис), която е изключително богата и добре запазена с оглед на предстоящата обработка на сходен материал обект Залдапа и неговата планирана монографична публикация в следващия етап на проекта. Установихме важния факт, че тук липсва употреба на луксозни ажурни плочи. Следваща спирка по пътя на научната експедиция бе гр. Силистра, където бяха документирани артефактите от колекцията на Регионален исторически музей-Силистра, имащи отношение към темата на проекта, както и останките от античния град Дуросторум с епископския дворец от края на IV-VI в. Епископският дворец е бил резиденция на първите епископи от

Доростолската митрополия, формирана около 390 г. Бяха подбрани архивни фотографски материали на посетените обекти, съхранявани в Научния архив на музея, които бяха дигитализирани.

Ден 8.

6 април (сряда)

На 6 април екипът потегли по обратния път, като се отби в Регионален исторически музей-Русе, където музейните специалисти, заедно с директора на музея проф. д-р Николай Ненов, посрещнаха сърдечно екипа на проекта и спомогнаха за документирането на артефактите в музейната колекция, имащи отношение към настоящето изследване.

***

По време на така динамичната програма на настоящата експедиция бяха посетени 32 обекта и бяха фотографирани експонати от 8 музейни колекции. Основен принос беше прилагането на нови методи за документиране на обекти и артефакти чрез модерни технически средства, закупени със средствата на проекта, заснемане на обектите и документирането на моментното им състояние, извършено чрез необходимите огледи и замервания (където е възможно), тяхното GPS позициониране и представяне върху карта. Необходимо е да се отбележи, че спрямо предходните огледи на колегите, особено на проф. д.и.н. Георги Атанасов, бяха констатирани някои лакуни, дължащи се на естествената ерозия на скалните породи и на терена, заличаването на знаци-графити по стените на скалните обители. Документирането им дава възможност за създаването на моментна актуална картина на тяхното състояние с оглед на поставянето и дискутирането на проблемите за опазване, консервация и експониране на скални културни паметници. Теренното изследване генерира значителен масив данни и даде възможност да се допълни документацията, която да бъде основа на планираното в работната програма на проекта фундаментално научно изследване върху тази категория паметници в изследваната зона с цел научна публикация на резултатите от него. Бяха събрани материали, които след обработка, ще бъдат основа за създаването на база данни с извори (първични и вторични) по темата на проекта, които ще бъдат публикувани на сайта му с цел осигуряване на максимално широк достъп до тях. Част от материалите и проведените дискусии на място и по време на кратките едночасови работни обобщаващи сесии в края на всеки работен ден позволиха да се формулират важни научно-изследователски проблеми и стимулираха разработването на някои от тях и създаването на няколко публикации.

Изготвили: проф. Георги Атанасов

доц. Албена Миланова

д-р Вера Атанасова

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]