ДИНОГЕЦИЯ (DINOGETIA)

Местоположение:

Късноантичната Диногеция се локализира върху скалистото островче Бисерикуца, разположено сред крайдунавските блата и намиращо се на 5 км северозападно от селото Гарвън, окръг Тулча, Северна Добруджа (Република Румъния) и на ок. 10 км югоизточно от отвъдунавския град Галац – GPS координати: 45°22′45″N 28°8′19.3″E. Изборът на мястото е напълно в духа на характерните за Късната античност тенденции в развитието на фортификационното изкуство и представлява сполучливо съчетание от максимална естествена защитеност и перфектни условия за водене на далечно наблюдение.

Описание:

Докъм средата на XIX век останките от крепостта са видими на терен и са документирани на няколко пъти в различни скици и чертежи. Г. Щефан (1899–1980 г.) започва първите разкопки още през 1939 г., но успява да ги довърши едва през 1949 г. Неговите проучвания са продължени от Й. Барня. Вече по-мащабни разкопки се провеждат в периода 1976–1981 г. и през 1983 г., както и днес. Разкритите останки от крепостта понастоящем са консервирани, реставрирани и на места частично реконструирани за посетители въз основа на археологическите данни. Провежданите от 1939 г. и до днес с известни прекъсвания разкопки регистрират следи от живот в Диногеция от неолита, късножелязната и римската епохи, Късната античност и Средновековието (до XII век).

Късноантичното укрепление (castellum) Диногеция има неправилен план, следващ конфигурацията на терена, с размери 152 × 80 м, обхващащо площ от ок. 1 ха. Гледката от него се простира на много километри разстояние нагоре и надолу по течението на река Дунав и дава възможност за пряка визуална връзка с военните лагери Арубиум (на 15 км в южна посока) и Новиодунум (на ок. 30 км в посока изток-югоизток). Основите на крепостенната стена са фундирани върху здрава, на места значително подравнена, скала, достигащи дебелина в суперструкция до 2,90–3 м. По трасето на стената са изградени 14 конструктивно свързани кули, различни планировка и отстояние една от друга. Достъпът до вътрешността на кастела се осъществява през една порта (в средата на югоизточната крепостна стена) и две потерни. Градежът на укрепителните съоръжения е в opus incertum, но при част от кулите и в отделни участъци от крепостната стена е засвидетелстван и opus mixtum с 3 до 5 реда тухли в пояса. Вътре в крепостта са проучени няколко сгради – предполагаема principia (по-скоро burgus), domus и раннохристиянска базилика; а извън нея, малко встрани от главната порта в посока югоизток, са разкрити и останките на терми с размери от 25 × 18,5 м, изградени към края на III век.

Намерените в границите на археологическия обект няколко тухли с печати на военни части от II–III век се считат от повечето учени за достатъчно основание да предполагат, че през епохата на Принципата тук съществува военен пост. За това предположение обаче все още няма сигурно археологическо потвърждение. Очертаният по археологически данни твърде невзрачен облик на развилото се върху островчето през римската епоха селище прави и напълно неприемлива неговата идентификация със споменатата през II век в „Георграфия“ на Клавдий Птолемей като град (πόλις) Диногеция. В тази връзка е по-вероятна тезата, че допреди евакуирането на провинция Дакия (ок. 270 г.) Диногеция всъщност се намира северно от Дунав, в района на дн. с. Барбоши (вече предградие на Галац). След изоставянето на укрепеното предмостие при Барбоши, охраняващо намиращия се при устието на р. Хиерас (дн. Сирет) важен дунавски брод, за контрола и защитата на въпросния брод се изграда ново укрепление, разположено на десния бряг на р. Дунав. Наследявайки функциите на военния лагер край Птолемеевия полис Δινογετία, това ново укрепление и развилото се край него селище напълно закономерно наследяват и неговото име. Според „Списъка на длъжностите“ през IV век тук е настанена военната част milites Scythici.

Изграждането на кастела Диногеция се отнася към края на III и началото на IV век, като обикновено се свързва с фортификационната дейност по дунавския бряг от времето на император Диоклециан (284–305 г.). Въпреки ограничения си обхват, последните археологически проучвания в Диногеция значително обособяват 4 основни хронологически периода, като първите два са с по две фази. Към първата фаза на първия период (от края на III докъм четвъртото десетилетие на IV век) се отнася издигането на укрепителната система и цялостното оформяне на инфраструктурата на късноримския военен лагер. Втората фаза на същия период е свързана малки преустройства на част от сградите, а вероятно и с изграждането трикорабна раннохристиянска базилика с полукръгла апсида в югозападния ъгъл на укреплението. По време на Втората готска война на император Валент (ок. 378 г .), Диногеция е опожарена и разрушена, което довежда до прекъсване на нейното обитаване за известен период от време.

Към кризисния период след 378 г. следва да се отнесе изграждането на малкото укрепление от тип burgus на най-високото място в кастела, предприето най-вероятно още в началото на управлението на император Теодосий I (379–395 г.). Възобновяването на живота в Диногеция в края на IV или началото на V век е свързано както с възстановяването на укрепителните съоръжения, така и с цялостното препланиране и преизграждане на вътрешното пространство – свидетелстващи за окончателната трансформация на бившия военен лагер в гранично укрепено селище. Липсата на прецизни стратиграфски данни все още не позволява да се определи със сигурност времето на преустройство на крепостната порта, но е много вероатно то да датира именно от началото на V век. Някои частични поправки и преустройства в сградите показват, че към средата на V век селището е отново засегнато при някое от хунските нападения, но животът в него продължва без прекъсване и през втората половина на столетието. В края на V или в началото на VI век, при управлението на император Анастасий (491–518 г.), в Диногеция била предприета мащабна строителна дейност, включваща и поправка на укрепителните съоръжения. Селището липсва сред описаните от Прокопий Юстинианови градежи в провинция Скития, което предполага че е то катастрофално унищожено при кутригурското нашествие през 559 г., данни за което са засвидетелствани по археологически път. Последният период в съществуването на Диногеция обхваща последните четири десетилетия на VI и началото на VII век. Тежките последици от кутригурското нашествие намират ярък израз в рязко съкращаване интензитета на живота и в чувствителен упадък на материалната култура на местните жители по това време. Много е вероятно още след преживяната в 559 г . катастрофа Диногеция окончателно да е престанала да функционира като укрепен център. Най-късните монети от селището датират от времето на император Маврикий (582–602 г.).

Цв. Й.

Датировка: римска епоха, Късна античност.

Библиография:

Торбатов, С. Укрепителната система на провинция Скития (края на III – VII в.). Велико Търново, 2002.

Alexandrescu, C.-G. Dinogetia – about the first archaeological documentation of the ancient site from Bisericuţa Garvăn (com. Jijila, Tulcea Country). – In: Caiete аrhitectură, restaurare, аrheologie, 7, 2016, 23–32.

Barnea, А. Dinogetia. Un problème de géographie historique. – In: Istros, 14, 2007, 41–43.

Barnea, I. Les thermes de Dinogetia. – In: Dacia, 11, 1967, 225–252.

Burian, J. Dinogetia. – In: Der Neue Pauly, 3, 1997, 575–576.

Paraschiv-Grigore, Е. 70 de ani de cercetării arheologice sistematice. La Dinogetia – Bisericuta. – In: Cercetări arheologice, XVII, 2010, 133–142.

Popescu, А. Câteva monede greceşti şi romane descoperite la Dinogetia (Garvăn, com. Jijila, Jud. Tulcea). – In: Cercetări numismatice, 7, 1996, 39–40.

Popescu, А. Noi descoperiri de monede romane şi bizantine de la Dinogetia şi Salsovia. – In: Cercetări numismatice, 8, 2002, 81–85.

Изображение:

Въздушна фотография на развалините на късноримската Dinogetia (източник: wikipedia.org).