Раннохристиянска базилика в Улметум

Раннохристиянска базилика в Улметум

Местонахождение: централната част на Добруджа, северозападно от село Пантелеймон де Сус (окръг Констанца, Румъния). Базиликата е разположена близо до югоизточната крепостна стена на римо-византийския град Улметум.

Описание: В момента на изграждането ѝ, базиликата е трикорабна с ширина на централния кораб от 6,50 м и на страничните от 2 м, с една полукръгла апсида и синтрон. Корабите са разделени от два реда от по шест дървени стълба. Подът е покрит с тухли с размери 35х30х3,5 см. На запад са запазени следи от нартекс или атриум. В V в. са добавени дворни пространства и помещения от юг. Сградата е разрушена около 470/480 г. в резултат на хунските нашествия и в нейния нартекс са се приютили две жилища, което показва, че тя е загубила временно религиозните си функции.

Базиликата е реконструирана през VI в., най-вероятно при управлението на император Юстиниан I. Основните черти на плана от първия период са запазени като са добавени две помещения с апсиди на изток, фланкиращи от север и юг апсидата. Подът е настлан отново само в бемата с тухли с по-големи размери (40х40х5 см), наредени по диагонал. Синтронът също е преработен чрез добавяне на втора подпорна стена, с което се стеснява олтарното пространство. Нов елемент са появилите се пейки покрай стените на страничните кораби. В южната част на нартекса е намерен мортарий (съд за светена вода?).

В центъра на бемата е вкопана направо в льоса, без следи от архитектурно изграждане, но вероятно с тухлена облицовка, овална крипта (1,70 х 1,10 м) на дълбочина 2,00 от нивото на пода. От запад има стъпало на дълбочина 1,80 м. Следите от дупки за колове до стъпалото свидетелстват за наличието на дървена структура, вероятно стълба за достъп до криптата. В източната стена на криптата е вкопана ниша чиято дълбочина започва от 1,20 и достига до 2,50 м от нивото на пода. В нея е вдълбана малка кръгла яма (диам. 0,20 м), в която са били поставени светите мощи (locus).

Външните размери с апсидата са ок. 20 х 13 м

Строителна техника: блокове от бял варовик с рядка употреба на зеленикав пясъчник (в по-голяма количество в атриум), като основите са на глинена спойка, а суперструкцията с хоросан. Няма сигурни данни за opus mixtum.

Базиликата е систематично и нарочно разрушена в края на VI в. Тогава строителни материали – каменни блокове, тухли, прозоречни стъкла и една база – са хвърлени в две големи ями – на изток от апсидата и до нартекса.

Датировка: края на IV – края на VI в. с няколко строителни периода:

1-ви период – последна четвърт на IV – трета четвърт на V в.

2-ри период – средата – края  на VI в.

Съхраненост: Силно разрушена в края на VI в. и особено в следантичния период; запазена предимно в субструкция, само на места в апсидата са запазени до два реда от суперструкцията.

Библиография:

Băjenaru, C., C. Nopcea. La basilique paléochrétienne d’Ulmetum (RomA 3). – In: Moreau, D., R.Percu, Sl. Kirov (eds.). A Danubio ad Gothiam. La christianisation du Nord-Ouest de la mer Noire dans l’Antiquité tardive. Turnhout : Brepols, 2025, 139-162.