Местоположение:
В литературата е налице дискусия около идентифицирането на Константиниана[1] – дали е Argamum / Orgame или е под средновековната крепост при Enisala[2] (Обр. 1). Възприетата тук интерпретация е, че Константиниана е на мястото на Аргамум (Orgame, Argamum, Constantiana, Κωνσταντιαναί, Κωνσταντιανά). Намира се в Северна Добруджа, на 5 км източно от с. Jurilovca, област Tulcea, Румъния. Отбелязан е в Синекдемус, при Прокопий и в Notitiae episcopatuum (ВЕЛКОВ 1959: 91; VELKOV 1977: 109; ZAHARIADE 2006: 70-71, 79, 84-85, 96, 98, 100, 103, 111-113, 118-119). Засегнат e от земетресение през 543 г. (HOLUBEANU 2024: 99). Става град около средата на VI в. (последното десетилетие от управлението на император Юстиниан I), а е епископски център от третата четвърт на VI в. (HOLUBEANU 2024: 89, 91-93, 96, 99, 105-106). Съществува до второто десетилетие на VII в. (HOLUBEANU 2024: 98-99).
Описание:
Църква 1 се намира в северния край на крепостта, между пропастта към морето и крепостната стена. Размерите ѝ са 20,60 х 7,00 м, стените са изградени от камъни с глинена спойка (IAŢCU 2012: 44-45, fig. 2). Подът е от квадратни тухли. От юг има пристройки, а поради факта, че в едната е открит басейн се приема, че двете помещения са играели ролята на дяконикон и баптистерий. Фазите на функциониране са две – първата е от края на V, а втората е от VI до края на века.
Базилика 2 (Главната базилика) също се намира на ръба на скалата, на най-високата част от крепостта (Обр. 3-4) (IAŢCU 2012: 45-48, fig. 3-4). Размерите ѝ са 20,20 х 13,60 м, а за градежа са използвани обработени камъни, споени с хоросан. Представлява трикорабна базилика с една полукръгла апсида отвътре и тристенна отвън, нартекс и пристройки от юг. Корабите са разделени поредством пиластрови колони. Подът е от варовикови плочи. Достъпът до южната пристройка става посредством вход от южния кораб на базиликата. Подът на пристройката също е от плочи. При коридора, подобно на църква 1, също има басейн с размери 1,05 х 0,50 м и височина 0,42 м. Базиликата има две хронологически фази, като доказателството за това е откритата втора апсида на изток, частично пропаднала в морето (Обр. 4). Проучвателите изтъкват факта, че формата на апсидата и на двете църкви е идентична, което води до идеята, че втората не е изградена с голяма разлика във времето. Първият храм се датира в V в., а вторият има две фази: 1) VI в. – до 543 г.; 2) започва в периода 534 – 553/555 г. и продължава до VII в.
Базилика 3 е най-източната от трите базилики в крепостта. Тя е трикорабна с 1 шестстенна апсида отвън (IAŢCU 2012: 48, fig. 5-6). Нартексът е добавен в последния етап на функционирането на базиликата. И тук разделението между корабите става посредством пиластрови колони. Датира се V – VI в. От север има пристройка, която завършва на изток с апсида, интерпретирана като параклис или баптистерий.
А. И.
Датировка:
V – VI в.
Библиография:
ВЕЛКОВ, В. Градът в Тракия и Дакия през Късната античност. София, 1959.
КИРИЛОВ, Ч. Констанция (и Калоян). – Марица-Изток. Археологически проучвания, т. 8. Laurea в чест на Димитър Янков. Раднево, 2021, 304-316.
ТОРБАТОВ, С. Укрепителната система на провинция Скития (края на III-VII в.). Велико Търново, 2002.
HOLUBEANU, I. Christianity in Roman Scythia. Ecclesiastical Organization and Monasticism (4th to 7th Centuries). Leiden-Boston [East Central and Eastern Europe in the Middle Ages, 450–1450, Volume 90], 2024.
IAŢCU, I. Construcţii religioase creştine în provincia Scythia secolele IV-VI p. Chr. Brăila, 2012.
MĂNUCU-ADAMEŞTEANU, M. Orgame / Argamum. Tulcea, 2001.
VELKOV, V. Cities in Thrace and Dacia in Late Antiquity. Amsterdam, 1977.
ZAHARIADE, M. Scythia minore. A history of a Later Roman provinces (284-681). – In: Pontic Provinces of the Later Roman Empire, Vol. 1. Amsterdam, 2006.
Списък на изображенията:
Обр. 1. План на Argamum (по MĂNUCU-ADAMEŞTEANU 2001: 41-42, Fig. 14).
Обр. 2. Църква 1 в Argamum (по IAŢCU 2012: Fig. 2).
Обр. 3. Базилика 2 в Argamum (по IAŢCU 2012: Fig. 3).
Обр. 4. Развитие на апсидата на базилика 2 в Argamum (по IAŢCU 2012: Fig. 4).
[1] През Средновековието Tomis се нарича и Κωνστάντια, а дали има връзка с Κωνσταντιανά, е въпрос на бъдещи изследвания: вж. КИРИЛОВ 2021: 312-313.
[2] За идентифицирането на обекта при Енисала вж. ТОРБАТОВ 2002: 166-168.
BG 
EN