Това е най-представителният и напълно съхранен (интериор и екстериор) късноримски паметник от Дуросторум.  Гробницата има правоъгълна форма и е покрита с полуцилиндричен свод. Сводът е изграден от тухли на розов хоросан, а входът е от изток с правоъгълна форма. Размери: дължина 3,30 м, ширина 2,60 м, височина 2,30 м.

Гробницата в Дуросторум се смята за емблематично творение на късноантичната цивилизация в Европейския югоизток и е включена като христоматиен паметник във всички изследвания по римско изкуство в страната и чужбина. Сътворена на границата на две цивилизации и два културни модела, в нея се долавя залеза на езическата декоративна система (собственикът определено е езичник), в която прозират елементи на новото християнско светоусещане. Богатата стенописна украса (геометрични, растителни, животински и човешки фигури, ловни сцени, семейна двойка и техните прислужници) носи характерните белези на следконстонтиновата епоха и илюстрира стила на надарен художник, дошъл от източните провинции на Империята (вероятно Египет или Сирия). Флората и фауната – палмите, наровете, леопардите и пр. върху илюзорния касетиран таван го предполагат. Приема се, че юношата, който ловува екзотични животни, е образът на господаря като съвсем млад в аристократичното занимание ‒ лов на редки зверове някъде из Близкия Изток. Върху централното пано е изобразен господарят на гробницата в цял ръст, облечен в костюм на знатен римски пълководец (генерал – легат на ХІ Клавдиев легион от Дуросторум) и магистрат, вероятно патриций, който държи в ръка императорска грамота – кодицил. До него е знатната му съпруга, а от двете страни към тях са насочени прислужници, които поднасят съдове и пособия за ритуално измиване, както и части от костюма и инсигниите на господаря-магистрат. Предполага се, че това са елементи на костюма, своеобразни инсигнии, с които е облечен господаря преди патрицианската инвеститура, на която получава от императора кодицила и златната фибула.

Построена и стенописана около средата на ІV в. като зоупокоен дом на знатен магистрат на Дуросторум в центъра на късноантичния некропол, тя е изоставена при временното завладяване на града от готите през 377 г. Действително, единият от прислужниците, поднасящ на господаря патрицианска хламида с пурпурен таблон в долния край и златна фибула, със своята дълга руса коса издава готски произход. При откриването на гробницата през 1942 г. в нея не е установено погребение – вероятно нейният поръчител е напуснал Дуросторум при готското нашествие и не е билпогребан в нея. Напълно съхранена до ден днешен без консервационна намеса, тя се приема за най-богато стенописаната римска гробница от този тип и от това време на Балканите и в Югоизточна Европа. В първият списък на паметниците на културата в България, изготвен около 1947 г., тя е поставена под № 1.

Г.А.

Q Местонахождение

Разположена е на около 500 м южно от лагера н XI Клавдиев легион в центъра на късноантичния некропол на града. Западно от нея е открит гроб на висш офицер от легиона от края на III в., а южно от нея раннохристиянски мартириум с три аркосолия от първата половина на IVв.

Q Датировка

средата на IV век

Q Библиография

Димитров, Д., М. Чичикова. Късноантичната гробница при Силистра. София, 1986.
Frova, A. Peiture romaine en Bulgarie. – Cahiers d’Art, I, 1954, 25-40.
Попова–Мороз, В. Силистренската гробница и късноантичната епоха. – Проблеми на изкуството, 1, 1991, 42 – 50.
Атанасов, Г. Римската гробница в Дуросторум–Силистра. Силистра, 2006.
Atanasov, G. Late Antique Tomb in Durostorum–Silistra and its Master. – Pontica, 40, 2007, 447–468.
Atanasov, G. The Roman Tomb in Durostorum – Silistra. Silista, 2014.

image