Базилика № 1 е открита и проучена от К. Шкорпил. През 2017 г. екипът на проф. Г. Атанасов и д-р Й. Валериев възобновяват проучването ѝ. Тя е трикорабна, от елинистически тип с триделен нартекс и петстенна абсида положена върху полукръгъл фундамент. В западна посока се развива каменен плочник към улицата, но липсва атриум. Към нартекса има един вход, от нартекса към насоа те са три, а от двете страни на апсидата към изток има два входа и вход на юг. Корабите са разделени от две редици с по 5 колони и два масивни стълба. Общите размери на църквата са 27,75 х 16,5 м, дължината без абсидата – 24,50 м. Фундаментите са широки около 1 м и дълбоки около 1,85 м. Тяхната дебелина и фактът, че са вкопани в стерилен материк предполагат наличието на галерии над северния и южния кораб. Западно от презвитериума била открита варовиковата основа на константинополски тип амвон с формата на буквата Ф. Липсва синтрон, което е характерно за повечето базилики в провинция Скития, включително за катедралите. Мраморната олтарната преграда е ажурна. Цялата бема е била покрита с мозаечно пано с размери 4,80 х 3,90 м , обрамчено от мраморните бази на канцела. Тридесетте квадрата са запълнени с мозаечни карета с люспи от риба, «Соломонов възел», и Х-образен разцъфнал кръст (Андреевски кръст). Под мозаечното пано – т.е. под центъра на бемата е открита криптата за свети мощи- Представлява  старателно вкопана в здравия льос яма с размери 1,95 х 1,65 м. Тези размери са достатъчни за полагането в дървен ковчег на неразчленен скелет на мъченик. Дъното на ямата лежи на около 2,10 м под каменния под на базиликата и е покрито с червен хоросан. В южната стена на ямата установихме стъпаловидно вкопаване, широко 1,35 м и дълго 1,05 м. То e застлано с пласт розов хоросан. Така от една страна се е осъществявала вентилация, а от друга през него към криптата са можели да се спускат текстилни ленти (brandea) или други предмети, които са се осветявали при досег с мощите. Ето защо тази крипта спада към типа крипти с недостъпни за поклонения мощи. В криптата намерихме още над 70 фрагменти от мраморната украса на храма.

Г.А.

Q Местонахождение

Намира се до главната градска улица, в близост до югозападната порта на римовизантийския град Залдапа (провинция Скития) до с. Абрит, общ. Крушари, обл. Добрич.

Q Датировка

Базиликата има кратък живот. Въз основа на плана, мраморните детайли и спецификите на мозаечното пано базиликата се датира след началото на VI в и е опожарена и разрушена в края на същото столетие.

Q Библиография

Торбатов, С. Късноантичният град Залдапа. София, 2000, 50-52
Atanasov, G., I. Valeriev. Basilica № 1 with a Newly Discovered Crypt from the Roman/Early Byzantine City of Zaldapa. Аddenda еt corrigenda. - Archaeologia Bulgarica, 2020, ХХIV, 4, 45-80.
Popova, V., G. Atanassov, New Data on the Apse mosaic of Basilica No 1 in Zaldapa/Bulgaria. – В: Ниш и Византja, 18, 2020, 175-188.

image