Базилика № 3 в Залдапа

Между 2014-2017 г. в резултат на редовни археологически разкопки на екипа на проф. Г. Атанасов, д-р Й. Валериев и доц. В. Йотов бе проучена епископската базилика № 3 с прилежаща епископска резиденция от VІ в. План: трикорабна елинистична базилика с петстенна апсида (в субструкция полукръгла), триделен притвор и издължен атриум. Обща дължина 62 м и ширина 22 м. Наосът включва три кораба с външни размери: дължина 26,8 м и широчина 21 м. Субструкцията е с широчина 1,00 м и е вкопана на около 2,80-,300 м , от които около 1,00 м в стерилен льос. Стените са широки 0,85 м, а градежът е в opus mixtum от редуващи се три реда добре оформени квадри с 3 реда тухли и спойка от червен хоросан. Интериорът е измазан с розов прахов хоросан и върху него са врязани черти, имитиращи квадров градеж. Нартексът е триделен с вътрешните размери на южния сектор са 4,15 х4,15 м, на централния сектор – 4,15 х 8,90 и на южния сектор – 4,15 х4, 15 м. Западно от базиликата на фуга е долепен атриум с трапецовидна форма с дължина 23,5 м южна стена, 19,7 м северна стена и ширина около 20 м. Оста му е с отклонение от 6° на север спрямо оста на църквата. Има 3 портика и коридор-портик с колоната към главната улица на града. От атриума към нартекса вероятно е имало три входа към трите дяла, от нартекса съм наоса също 3 входа. Подобно на базилика № 1, два входа са фланкирали апсидата и е имало вход на юг, където по-късно е издигната епископската резиденция. Базиликата е покрита с тухли върху глина. Бемата е отделена от наоса с ажурна мраморна преграда, в центъра ѝ е била разположена олтарна маса върху 4 кръгли крака-колонки, над нея е имало киворий, носен от колони, изработени от червена бреша (бреша каролина). Пред олтарната преграда е разкрита основата на Ф-образен амвон от константинополски тип, аналогичен на този в базилика № 1. Липсва синтрон.

Под бемата, респективно под олтарната маса, през 2015 г. бе проучена раннохристиянска крипта за свети мощи. Представлява, ориентирано север-юг, голямо засводено правоъгълно помещение с дължина 3,80 м, ширина 2,50 м и височина 2,40 м. Входът (от юг) е своеобразен дромос с дължина 1,40 м, през който по 7 стъпала са достига до помещението. Стените от камъни и сводът от тухли са старателно измазани, а подът е изцяло покрит с квадратни тухли.. На северния люнет е изобразен голям кръст, а на източната стена – по-малък. Входът бе открит запечатан с масивна каменна плоча, но тухленият свод е пробит в средата (отвор с диаметър около 1,40 м) – точно под мястото на олтарната маса. Светинята е почти напълно съхранена в автентичен интериор и ексериор. Размерите, подобно ва базилика № 1, предполагат полагане на неразчленено тяло на мъченик, вероятно в дървен ковчег.

Епископската резиденция. До южната стена на базилика № 3 на фуга е долепена двуделна сграда с входен вестибюл от север към апсидата с обща площ около120 м². Стените са широки 0,70-0,75 м от еднолицево обработени камъни, запазени на височина до 0,85 м.. Фундаментът с ширина до 0,90 м. е вкопан на дълбочина до 1,85 м, респективно на  0,80 м в стерилния здрав льос. Това предполага втори етаж, който е бил изграден от тухли на кална спойка, за което свидетелства и част от паднал тухлен зид върху тухления под на голямото зално помещение на резиденцията. Има податки за балкон над входния вестибюл, носен от колона, за което свидетелства базата върху здрав каменен постамент. Вестибюлът първоначално е бил отворен на север, но на по-късно входът е бил зазидан. Входове са регистрирани на север към базиликата, на запад (към скевофилакия), на изток към входния вестибюл и между двете големи помещения.

Г.А.