Раннохристиянската епископска базилика на Дуросторум с епископска резиденция

Подобно на други големи епископски центрове и този включва две съседни базилики и епископска резиденция източно от тях. Голямата катедрална базилика е разрушена при строителен изкоп през 1987 г. Тя е имала внушителни размери (около 52х20 м), но от нея е запазена само западната стена на притвора дълга около 20 м. Частично е проучена съседната базилика в северна посока, като разстоянието между двете е само около 16 м. По цялата дължина е разкопан част от нейния централен кораб, апсидата, притвора и част от атриума. Тя е била трикорабна едноапсидна базилика с неразчленен притвор и двор (атриум?). Общата външна дължина (с притвора, атриума и апсидата) е 32,80 м, а ширината около 15,30 м. Корабите са разделени с редове от по седем колони с диаметър 40 см, чиито бази (запазени са in situ четири бази – две мраморни от стари градежи от ІІ в. и две варовикови) лягат върху масивен стилобат с ширина 0,70 м, фундиран на дълбочина 1,00 – 1,30 м, а при апсидата 1,80 м. Не е ясно дали има синтрон, защото апсидата е запазена само в субструкция. Липсват странични апсиди (пастофории ?) пред страничните кораби, както в първоначалния план, така и в по-късните преустройства. Преградната стена между наоса и притвора е с дебелина 0,70 см и е фундирана на дълбочина 1,70 м. Външната западна стена на притвора е изцяло демонтирана, но по леглото на основата и прекъсването на тухленото покритие може да се установи, че е дебела 0,80 м. Наосът на базиликата е покрит с разноформатни тухли и керамични плочи. Олтарното пространство (бема) е вдигнато с едно стъпало и застлано с мрамор. Притворът е повдигнат с 0,50 м над нивото на наоса и е застлан с пана от правоъгълни и шестоъгълни тухли. Атриумът е на нивото на притвора, като подът му е покрит е с каменни плочи. По запазената във височина стена между притвора и наоса се установи, че зидарията е opus mixtum с по два редуващи се пояси от обработени камъни (средни и малки размери на червен хоросан) и два реда (на места три реда) тухли.

Отчетливата вертикална стратиграфия свидетелства, че базиликата е издигната след третата четвърт на ІV в., защото под основите ѝ ясно се проследява горял хоризонт, датиран с керамика и монети, като най-късните са на Константин ІІ (337 – 340) и Валентиниан І (364 – 375). Монетите под настилката също са от първата половина на ІV в. При проучването на апсидата пък са регистрирани следи от по-ранни градежи, които са опожарени, а строителният материал е почти напълно извлечен до субструкция. Въпреки всичко долната граница на строителството на храма не може да се прецизира абсолютно, но липсата на монети и находки от втората половина на ІV – V в. е многозначителна. Стотиците мраморни фрагменти в източната половина на наоса пред презвитерия са от канцелите на олтарната преграда и амвона, и са неоспоримо свидетелство за храм с богат интериор. Базиликата загива в резултат на силен пожар, при който покривната конструкция компактно се срутва върху пода.

Едно съкровище, открито в основата на колонадата, включващо сребърни накити и 3 монети на Юстин ІІ (565 – 578) свидетелства, че разрушаването на църквата трябва да се свърже с аварските нашествия в края на VІ в. Не е изключено базиликата да е пострадала при аваро-славянските нашествия около 585 г., след което да е възстановена. При тези преправки в края на VІ в. може да става подсилването на стилобатите, пренастилането със сборен материал върху глинена подложка, подменянето на разрушените мраморни бази с грубо издялани варовикови и изготвянето на кемпферови капители.

Епископската резиденция в Дуросторум. Преди разкриването на базиликата през 1987 г. е проучена обширна постройка, източно от сградата на Полицията, респективно на около 80 м от изкопа, в който са останките на базиликата. Върху рушевините на градска представителна сграда от ІІ – ІІІ в. е изградена монолитна правоъгълна сграда с дължина 17 м и ширина 11,60 м. Стените са иззидани в opus mixtum с червен хоросан. Чрез преградни зидове в интериора е обособена почти квадратна зала (10,60 х 10,10 м) и две по-малки помещения от запад с размери около 7 х 6 и 5 х 6 м. Зад южната стена конструктивно е изградена полукръгла екседра с диаметър 5,80 м и дълбочина 4,30 м, която се свързва със залата чрез врата. Сигурно установен хипокауст е регистриран в малките помещения, докато за голямата зала с апсидата от юг има само предположения за подово отопление.

Само на 2,70 м западно от сградата е разкрита баня от същия период, която по аналогичен начин е издигната върху деструкциите на вилата от ІІ – ІІІ в. Макар и старателно построена по класическата схема с три помещения, това определено е частна баня със скромни размери (максималните вътрешни размери общо на трите помещения са около 10,20 х 8,60 м), която може да обслужва едновременно само няколко човека.

Г.А.