Базиликата е трикорабна с нартекс, отворен към вътрешен двор, и е с размери: дължина 36 м и широчина 14 м. Този тип трикорабни базилики, характерни за периода IV–VI век, се срещат в цяла Добруджа и имат своите паралели в градовете Истрия (Histria), Томи (Tomi), Новиодун (Noviodunum), Града на трофея (сivitas Tropaensium), намиращ се в непосредствена близост до монумента „Трофея на Траян“ (Tropaeum Traiani), както и от територията на дн. Северна България. Апсидата на базиликата в Никулицел е ориентирана на североизток, а не точно на изток, тъй като следва ориентацията на по-ранната заварена мъченическа гробница. Под ходовото ниво на олтара, върху основите на по-ранна гробница, заедно със строежа на базиликата е изградена и нова крипта (martyrium), имаща трапецовиден план, покрита с полусферичен купол, поддържан на пандантиви. Криптата има етажна структура. В горното помещение, в общ ковчег, са се съхранявали костите на четирима мъченици, разположение в анатомичен порядък, което подчертава първично погребение. От надпис на стената са известни и техните имена – Зотик (Ζώτικος), Атал (Ἄτταλος), Камас (Καμάσις) и Филип (Φίλιππος) – които според агиографската литература са загинали в Новиодун (Noviodunum) между 369 и 372 г. по време на религиозните гонения, предприети от вестготите. Откритите в долното помещение остеологични останки са от по-стария мъченически гроб, демонтиран при изграждането на монументалната крипта. Имената и възрастта на двамата мъченици остават неизвестни, като единственото им споменаване е в надпис на една от стените: „Тук и отвъд (се намира) кръвта на мъчениците“.
Базиликата с криптата е построена в края на IV век върху по-стара мъченическа гробница, като според проучвателят В. Бауман етапите ѝ на изграждане са два. Първият е по времето на императорите Валентиниан I (364–375 г.) и Валент (364–378 г.), когато църквата е имала само олтар с три кораба. Вторият е от началото на V век, когато по времето император Теодосий II (408–450 г.), са ѝ пристроени притвор (νάρϑηξ) и вътрешен двор (atrium). При проучването на пространството около олтара, вътре в апсидата, в по-долните пластове са открити и 4 монети с дата между 330 и 354 г., които се свързват с времето на съществуване на по-ранната мъченическа гробница преди построяването на базиликата и криптата.
В западната част на проучвания ареал на базиликата са регистрирани останки от вкопани жилища, принадлежащи към средновековно селище от Х век, което припокрива част античните пластове. Късноантичните археологически структури са били вече разрушени и изоставени доста преди появата на това селище, тъй като през X век базиликата вече е била в руини и върху нейния северозападен ъгъл е построено вкопано жилище.
ЦВ. Й.
Днешното село Никулицел (Niculiţel) се намира в окръг Тулча, Северна Добруджа (Република Румъния) и е административен център на Никулицелска община. През Късната античност на територията му е разположен един от некрополите на римския град Новиодун (Noviodunum) – важен военен и административен център на провинция Малка Скития (Scythia Minor). През лятото на 1971 г., вследствие на проливен дъжд, на ул. „Музейна“ № 1 е открита случайно раннохристиянска базилика, която е проучена археологически през годините 1971, 1975, 1984–1985 и 1994. и в момента е експонирана на място.
Късна античност и Средновековие.
Baumann, V. H. Bazilica cu „martyricon“ din epoca romanități tîrzii, descoperită la Niculițel (Jud. Tulcea). – In: Buletinul Monumentelor Istorice. T. 2. București, 1972, 17–26.
Baumann, V. H. Câteva precizări rezultate din cercetarea monumentului paleocreştin din comuna Niculiţel (jud. Tulcea). – In: Acta Musei Napocensis,. XIV. Cluj-Napoca, 1977, 54–267.
Baumann, V. H. De la Turcoaia la Niculitel. Marturii si monumente vechi crestine. – In: De la Dunare la Mare. Marturii istorice si monumente de arta crestina. Galati, 1979, 114–116.
Baumann, V. H. Sângele martirilor. Constanţa, 2015.