През 2007 г. бе извършено сондажно спасително проучване, при което частично се разкри едноапсидна еднокорабна базилика със силно издължен наос и притвор. Външни размери: дължина 20, 15 м., максимална ширина 4,30 м. В интериор дължината на наоса е 10, 10 м, на притвора 6, 15 м, а широчината им е 2,80 м. Стените са зидани от полуобработени средни и дребни камъни на кална спойка с дебелина 0,70-0,80 м. Запазени са на височина до 0,70 м. – т.е до 3 реда в суперструкция. Преградният зид между наоса и притвора е широк 0,60 м. В проучените пасажи стената ляга на здрава материкова скала. Забележително е, че апсидата, която има диаметър 2,80 м е без отстъпи и рамене – т.е. развива се от зид до зид.
При тези археологически и политически реалности църквата над тракийското светилище при с. Поп Русаново се явява един от най-ранните документирани християнски храмове в българските земи. Същевременно фиксираното по исторически източници християнизиране на региона след средата на ІV в., много тънкият културен слой, както и малкото находки и керамика предполагат, че храмът е ползван по предназначение много кратко време – само няколко десетилетия Затрудненията в интерпретацията на паметника идват и от факта, че досега в България, а и изобщо на Балканите, в селска среда, извън големите късноантични центрове, не са разкривани сигурно датирани църкви от ІV в. Прочее, малко са безспорно доказаните храмове от ІV в. дори в големите градове, включително епископските резиденции. Затова църквата до с. Поп Русаново заслужава специално внимание и по-прецизно вникване в специфичния ѝ план и специално т.нар. „циркова апсида“ с паралели в най-ранните базилики от ІV в. в столицата Рим – „S. Sebasiano”, „Marselino e Pietro”, „Вasilica anonima”, „S. Agnes”, „S. Lorento” и др. В случая обаче от най-голямо значение за датировката и интерпретацията на църквата в Поп Русаново са близките аналози в северна Добруджа и по-специално църквите в Халмирис, Аргамум и Телица. Особено характерна е църквата в Телица, възникнала, подобно на църквата до с. Поп Русаново, в дълбоко провинциална среда. И накрая, църквата при с. Поп Русаново засега е единствената в региона на Дуросторум в селска среда, при това издигната толкова рано. Това предполага, че е построена нарочно върху традиционното култово място на местното романизирано тракийско население, което според културните напластявания е активно посещавано от VІ в пр. Хр. до ІV в. сл. Хр.
Г.А.
На около 4 км. северозападно от с. Поп Русаново, общ Кайнарджа, обл. Силистра. Разположена е на десния бряг на сухоречието Табан (Малък Канагъол), върху скален венец над трако-римското скално светилище „Киринджик“
При разкопките не са открити находки, като изключим нехарактерни и трудни за определяне фрагменти от железни гвоздеи и скоби. Битовата керамика е много малко и включва основно фрагменти, характерни за IV в. Липсва тракийска керамика, която изобилства в подножието и ранновизантийска гребенчата керамика от VІ в. Като цяло в подножието на скалния венец, т. е. скалното светилище „Киринджик”, находките и керамиката са датирани между VІ в. пр. Хр. и края на ІV в сл. Хр. Съдейки по керамиката и находките, непосредствено след изоставянето на светилищата (една от причините може да е голямото готско нахлуване в 376-378 г.), е издигната църквата над „Киринджика”. Тази трансформация отразява наложената в последната четвърт на ІV в. политика от император Теодосий І (379-395), забраняваща откритото изповядване на езическите култове.
Следователно, може да се приеме, че църквата е построена около средата на V. в и разрушена в края на века.
Атанасов, Г. Раннохристиянска църква над трако-римското скално светилище до с. Поп Русаново, Силистренско. – Известия на Регионален Исторически Музей – Русе, ХVІІІ, 2015, 15-24.