Антични бани от провинция Скития

Баните, също както сградите за зрелища, са едни от елементите на античния урбанизъм и градска култура. Началото на строителството на бани се отнася към елинистическата епоха и продължава в римската епоха, както и в Късната античност. Сред важните въпроси, които науката дискутира е времето на прекратяване на изграждането на тези съоръжения. Може ли да се приеме, че сред факторите затова спиране на строителството на бани са варварските нашествия, императорските разпоредби, християнските критики към голотата и къпането? Има ли значение финансовата издръжка на тези сгради? Има ли връзка с поддържането на водопреносната система? В опит да се потърсят отговори на тези въпроси, както и да бъдат събрани известните примери на едно място, в настоящия преглед са включени 14 примера (фиг. 1 – 9) на антично банско строителство от провинция Scythia.

Горната граница на съществуването на античните бани от Scythia се поставя в различни години, но основно това е по времето на Късната античност. За разлика от сградите за зрелища, обобщаващи изследвания за отделни бани от провинцията има, но не все още липсва научен синтез върху този проблем. Не така стои въпроса със акведуктите, които доставят вода, за да могат тези сгради да функционират. Поради тази причина изводите, които могат да се направят към момента са с прелиминатер характер и въпросите са повече от отговорите.

Остава неизследвана връзката между баните и християнството. От Scythia не са известни случаи на построяване на църкви в сгради, които са имали бански функции, с каквито примери разполагаме за други провинции. От друга страна тезата, че Църквата забранява къпането, би трябвало да се разглежда критично. От писмени източници е известно, че Църквата препоръчва къпането, когато става въпрос за здравето на хората. Църквата не толерира къпането, когато то се превръща в развлечение и удоволствие. Има случаи на църкви, към които има и изградени бани. Освен това църквата стопанисва/издържа тези сгради, както и строи нови. Ако при изграждането на историческата картина не се отчетат резултатите от археологическите проучвания, а се основава изключително върху словата на раннохристиянските проповедници като св. Августин, св. Йероним и св. Климент Александрийски, ще създаде впечатление, че християните са спрели да се къпят, което не съответства на историческите реалии. Подобни рестриктивни практики вероятно са били подкрепяни и спазвани не от цялото християнско население на империята, а само от най-ревностните и фанатизирани привърженици на Христовата вяра. Също така е известно, че императорите Валент, Теодосий I и Юстиниан I отпускат средства за поправка на амортизирани и строителството на нови бани.

От друга страна, по времето на Късната античност действително има промяна в баните – изчезват големите и представителни thermae, като например тези в Histria (фиг. 1 – синьо 8 и 9 , фиг. 2 – 3). Големите бани, които са скъпоструващи и трудни за поддръжка сгради, естествено не могат да функционират, както в предишните столетия. В този период строителният материал е оскъден, ресурсите са ограничени, а империята е разтърсвана от бунтове, докато самите съоръжения след продължително използване са амортизирани. Подобна ситуация се наблюдава и при друг тип съоръжения – акведуктите. Не е за пренебрегване и фактът, че това е и време, когато започват да се строят големите и скъпоструващи християнски сгради. Що се отнася до баните, много по-лесно и евтино за поддръжка се оказва използването на малки balneum, които нямат капацитета да обслужват много хора едновременно, но каквито се срещат навсякъде из Империята във времето на Късната античност. През този период, използването на малки бани във villa и domus (извънградски и градски къщи) е все така разпространено, но отново заради гореспоменатите причини, както и постепенното изчезване на извънградските имоти, следствие на различни варварски нападения – оставя впечатление за упадък на тази антична традиция.

Вероятно заради това, че големите бани изчезват, но малките продължават да се използват – не може да се постави крайна дата, в която тези сгради спират да се използват по предназначение. Още повече, в някои случаи има данни за продължаващо използване на баните, какъвто пример е банята в Acre (фиг. 1 – синьо, № 1, фиг. 8), чието функциониране продължава до средата на VII в. Крайморските крепости и градове продължават да са контролирани от Източната Римска империя (Византия), при която практиката на къпане не е изчезнала. Известно е, че в Константинопол е имало 8 thermae и 153 balneum, за което узнаваме от Notitia Urbis Constantinopolitanae. Това още веднъж потвърждава, че граница между античното и средновековно строителство на бани, поне за момента, не може да се открие.

Фиг. 1. Карта на провинция Скития с местонамирането на античните бани:

Проучвани бани (синьо): 1. Acre, България; 2. Dinogetia, Румъния; 3. Мангалия (Callatis) (училището), Румъния; 4. Мангалия (Callatis) (хотел Президент / Белведере), Румъния; 5. Мангалия (Callatis) (на юг от Джамията), Румъния; 6. Мангалия (Callatis) (при базиликата), Румъния; 7. Capidava, Румъния; 8. Istria (Histria), Терми 1, Румъния; 9. Istria (Histria) Терми 2, Румъния; 10. Troesmis, Румъния; 11. Констанца (Tomis), Румуния; 12. Noviodunum, Румъния; 13. Тулча (Aegysus), Румъния; 14. Добрич, България.

А.И.