Площта на късноантичната крепост в кв. „Хоризонт“ обхваща не повече от 150 дка. Тя е с неправилна форма, силно издължена от юг-югозапад на север-североизток и отстои на повече от 300 м от южния склон на крайбрежното плато, заемайки края на неговата тераса и горната част от склона към долината на изток. Изцяло археологически проучени са западната крепостна стена, както и северната и западната половина на южната крепостна стена.
Трасето на източната крепостна стена е установено чрез сондажи – дълга е ок. 770 м и представлява начупена линия от четири отсечки с предопределено от конфигурацията на терена направление. По нейното трасе е проучена само една четириъгълна кула. Удебеляванията в отделни участъци с около 2 м на зида на източната крепостна стена може да бъдат интерпретирани като останки от стълбища или от вътрешни кули, като един от тези участъци е регистрирана и потерна. Градежът на източната крепостна стена видимо се различава от градежа на другите по употребата на големи квадри за оформяне на външното лице.
Трасето на южната крепостна стена е праволинейно и е с дължина ок. 250 м. Към късноантичната епоха се отнася построяването на две от регистрираните тук кули – едната е с четириъгълна форма и се издава пред зида, а другата е определена като „двойна четириъгълна“, с което се пояснява, че тя се издава както пред, така и зад зида. Допуска се, че източно от нея се е намирала южната крепостна порта. Югозападният ъгъл на укреплението е защитен с внушителна по размери кръгла кула, чието проучване дава основание да се разграничат два строителни периода в нейното функциониране.
Западната крепостна стена е с дълга е 485 м и сключва приблизително прав ъгъл с южната. От проучените 11 кули по трасето ѝ 9 принадлежат към периода на Късната античност. Пет от тях първоначално са били четириъгълни, но в последствие са били преустроени в петоъгълни, като две от тях фланкират западната порта. Точно по средата между всеки две четириъгълни кули са иззидани малки плътни триъгълни кули, в тила на които е изградено по едно двураменно бойно стълбище.
Северната крепостна стена на Дионисополис се състои от две отсечки – западната е с дължина 90 м, а източна е с дължина 136 м. По трасето на северната крепостна стена са установени общо 6 кули (4 късноантични и 2 средновековни), като в мястото на връзката ѝ със западния зид и при чупката по трасето ѝ, са издигнати по една ветрилообразна кула. В източния край на зида се намира северната порта, фланкирана от две много големи четириъгълни кули. При едно по-късно преустройство, челата на кулите са свързани с напречен зид, в средата на който е оформен проход, а над него е издадена малка надвратна кула. Тук също, по средата между по-големите кули, са издигнати плътни допълнителни триъгълни такива с двураменни стълбища. Крепостната стена е с дебелината 3 м е изградена от добре оформени каменни блокове с малки и средни размери за лице и пълнеж от камъни и хоросан. Основите ѝ са широки 3,2 м и са положени са върху здрава скална основа, като дълбочината им варира от 0,6 до 1,2 м.
Цв.Й.
Късноантичната крепост Дионисопол е разположена върху равнинно плато, на 0,9 км северозападно от центъра на днешния град Балчик, Добричка област, на територията на кв. „Хоризонт“.
Смята се, че строежът на укреплението е започнат от император Анастасий и завършен от Юстиниан I, като се предполага, че довършителните работи били допълнително засилени следствие катострофалното наводнение от 544–545 г. Според съвременните изследователите тъкмо наводнението е било основната причина населението на Дионисопол да напусне периметъра на стария античен град до морския бряг и пристанището, разположен в централната част на съвременния Балчик, и да се пресели в крепостта в кв. „Хоризонт“.
Божилов, И., М. Димитров. Балчик – древност и съвремие. Балчик, 1990.
Кирилов, Ч. Значими археологически проучвания в Балчик: крепостта „Хоризонт“. – В: 60 години Исторически музей – Балчик: Сборник с научни публикации. Под ред. на Р. Енчева и др. Варна, 2021, 33–39.
Колева, Р., Кирилов, Ч., Енчева, Р. Разкопки на късноантична и средновековна крепост в кв. Хоризонт, гр. Балчик. – В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 529–530.
Колева, Р., Кирилов, Ч., Енчева, Р. Археологически разкопки на обект: Късноантична и средновековна крепост в кв. Хоризонт, гр. Балчик. – В: Археологически открития и разкопки през 2010 г. София, 2011, 469–470.
Колева, Р., Кирилов, Ч., Енчева, Р. Археологически разкопки на обект Късноантична и средновековна крепост в кв. „Хоризонт“, Балчик. – В: Археологически открития и разкопки през 2013 г. София, 2014, 637–538.
Колева, Р., Кирилов, Ч., Енчева, Р. Археологически разкопки на късноантична и средновековна крепост в гр. Балчик, кв. „Хоризонт“. – В: Археологически открития и разкопки през 2015 г. София, 2016, 718–722.
Колева, Р., Кирилов, Ч., Енчева, Р. Късноантична и средновековна крепост в кв. „Хоризонт“, гр. Балчик. – В: Археологически открития и разкопки през 2017 г. София, 2018, 522–524.
Колева, Р., Кирилов, Ч., Енчева, Р. Късноантична и средновековна крепост в кв. „Хоризонт“, гр. Балчик. – В: Археологически открития и разкопки през 2018 г. София, 2019, 500–502.
Колева, Р., Кирилов, Ч., Енчева, Р. Късноантична и средновековна крепост в кв. „Хоризонт“, Балчик. – В: Археологически открития и разкопки през 2020 г. Кн. II. София, 2021, 1060–1062.
Торбатов, С. Укрепителната система на провинция Скития (края на III – VII в.). Велико Търново, 2002.