Римски и ранновизантийски град Дуросторум

За защитата на Долнодунавските земи срещу непрекъснатите набези на варварите от север в Дуросторум е настанена една от най-боеспособните военни единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Това ставя след победата над даките около 106 г. сл. Хр. по заповед на император Траян (97 – 117). Има податки, че временен легионен лагер в Дуросторум е изграден още в края на І в., в който за кратко (около 80-та година) са настанени подразделения на ІІІ Галски и на Флавиев легион. Тогава или след началото на ІІ в. Дуросторум е обявен за столица на новоучредената провинция Долна Мизия, обхващаща цяла днешна Северна България и Добруджа. За пръв управител (префект) изглежда е назначен известният генерал Нигрианус. Резиденцията е била в центъра на канабиите северно от легионния лагер, където е проучена представителна сграда от ІІ-ІІІ в. От надписи открити около резиденцията са известни имената на още трима префекти от ІІІ в. – Аврелий Диззо, Силвий Силван и Домиций Антигон. Не е изключено в определени отрязъци от време префектът да е резидирал временно до някои от другите легионни лагери в провинцията – примерно Ескус или Трезмис.

Надделява мнението, че името на града Дуросторум има трако-гетски или келтски произход (някои го превеждат като „яка крепост”), което най-малкото свидетелства за приемственост в топонимията.

Географът Клавдий Птолемей е първият, който споменава Дуросторум. Под това име и с транскрипциите Дуростеро, Дуростолон, Доросторо, Дуростору, Доростене, Доростоло градът се среща в сведенията на античните автори до VІ в.

С настаняването на легиона (включващ около 5 000 войници) веднага се пристъпило към изграждането на добре укрепен постоянен лагер, внушителните руини, на който се намират в североизточната част на Силистра. Именно около лагера на легиона започва формирането на канабето и викуса (селото, което днес е на румънска територия) на античния град.

Особено важни за структурирането на Дуросторум като класически римски град са цивилните квартали (канабии), в които се заселват ветерани. От един римски надпис от времето на император Антоний Пий (138–161), открит в Силистра научаваме за гражданите на „Елиевите канаби на ХІ Клавдиев легион”. С войниците от легиона се придвижват и цивилни лица – занаятчии, търговци, преселници от територията на цялата Римска империя и особено от източните провинции, които съдействат за материалния и културен разцвет на града. Успоредно с това, Дуросторум е включен в римската пътна мрежа. През него минава една от структуро-определящите магистрали на Империята – лимесния дунавски път от Рим през Виндебона (Виена) до западния черноморски бряг.

Бързото икономическо развитие на Дуросторум, както и важното му стратегическо положение не остават извън полезрението на централната власт. Около 169 г. Марк Аврелий (161 – 180) – императорът-философ, издига града в ранг на „муниципия„ (самоуправляващ се римски град), а жителите му стават равноправни римски граждани. Според други учени това става при Каракала – 198-217.

Обявяването на града за муниципия издига Дуросторум като пръвостепенен военен център в тази част на провинцията. Интензивно се развиват производствата на битова и строителна керамика, лампи, каменоделство, скулптура, торевтика, бронзолеярство и златарство. Дуросторум осъществява оживен търговски обмен и играе роля в посредническата търговия в периода ІІ – VІ в. Този процес се оптимизира от разполагането в града на една от централните митнически станции на областа Илирикум, към която спадала и провинция Мизия. Паралелно с муниципиума се развиват и викуси (села). В надпис от началото на ІV в. са отбелязани викусите Gavidin(a)/  и Arnumtum В друг надпис от 209 г. се споменават ветерани със статута на consistentes – римски граждани, които живеели в селище, чиито жителите са назовани vicani. Там се говори и за различни религиозни сдружения, едно от които е на ветерани, почитащи Меркурий. Култовете на местното население се смесват с тези на преселниците и в римския Дуросторум и околността се откриват паметници на Юпитер, Диана, Тракийския конник, Орфей, Деметра, Хеката, Нике, Меркурий, Венера, Херкулес, Приап, Арес, Митра и Долихен, Изида и Серапис.

От втората половина на ІІ в. и особено през ІІІ в. районът на Долния Дунав става зона на „варварски” нашествия, започнали с нахлуванията на костобоки, карпи и готи. Дуросторум е един от най-засегнатите центрове по пътя на „варварските” племена. В 272 г. недалеч от Дуросторум, император Аврелиан нанася голямо поражение на карпи и роксолани, а през 295-296 г. големи сражения се водят на мястото на прекъсването на лимеса между Дуросторум и Трансмариска. Тогава готи и карпи успяват да превземат Дуросторум и околните крепости и да нанесат сериозни поражения на отбранителната система и икономиката на града. След като Диоклециан (284 – 305) разгромява готите, отделя специално внимание на укрепването на лимеса и специално на Дуросторум. С тези мероприятия се свързва и посещението му в града на 21-22 октомври 294 г.

През последните десетилетия при археологически разкопки са проучени участъци от крепостните стени на ХІ Клавдиев легион и късноантичната укрепителна система, водопроводна и канализационна улична мрежа, вили, римски сгради и жилища, бани, пещи, гробни съоръжения и др. Впечатляващо е погребението от края на ІІІ в. на знатен римски магистрат в центъра на некропола на Дуросторум, положен в саркофаг с ликторски жезъл, златна фибула, пръстен и накити, сребърен колан с позлата – цингулум, богато украсени със злато, сребро и скъпоценни камъни мечове, и най-сетне с колесница, декорирана със статуетки на богове и зверове, която няма аналог сред паметниците на късноримското изкуство. Десетки са богатите погребения в каменни саркофази и гробници от ІІІ – ІV в. със скъпоценни накити и гробен инвентар.

При управлението на Диоклециан (284 ‒ 305 ) и Константин Велики (304 – 337) се извършват дълбоки структурни промени в Римската империя. Провинция Долна Мизия е разделена на две по-малки провинции и града губи функциите си на провинциална столица. В административно отношение Дуросторум е включен в провинция Втора Мизия, в непосредствена близост до границата с провинция Малка Скития. В началото на ІV в. отбранителната система на града е разширена и засилена. Възстановена е фортификацията на лагера на легиона, а на брега на р. Дунав е построен здраво укрепен полигонален кастел с пристанище. Знак за просперитет са и богатите погребения в некропола, където е разкрита известната гробница със стенописите. Симптоматично е, че в този напрегнат и изпълнен с промени живот на империята Дуросторум е в центъра на вниманието на самия император Диоклециан, който го посетил втори път на 8 юни 304 г. Освен с реализирането на големи строителни и административни проекти, визитите на императора може да са провокирани и от процесите срещу силната християнска община на Дуросторум. Тук при най-голямото гонение на християните в Империята в началото на ІV в. в града просияват 12 светци-мъченици. По такъв начин Дуросторум се превръща в знаков център на ранното християнство на Долния Дунав, което обяснява и разкриването на епископска катедра. С утвърждаването на града като епископски център започват промени в градоустройството, свързани с издигането на мартирии, базилики и епископски дворец.

Между втората половина на ІV и края на VІІ в. Добруджа и Дуросторум са подложени на непрекъснати нашествия и са арена на сблъсъка на късноантичната цивилизация с варварския свят. През 376 г. недалеч от града навлизат стотици хиляди готи, които след две години разоряват източните провинции на империята и опожаряват Дуросторум. Според археологическите проучвания, градът се възстановява бързо, но настават промени в етническия състав с инфилтрирането на федерати от германски произход. Прочее, смесено потекло има и роденият тук през 390 г. Флавий Аеций Няколко десетилетия преди Аеций да разбие хуните на Атила те плячкосват родния му край като през 442 г. превземат Дуросторум. В края на V в. обаче градът отново възкръсва, за да доживее нов разцвет при Юстиниан Велики (527 – 565). Тогава наново е издигнат кастелът на дунавския бряг – фортификация без аналог през Късната Античност. През VІ и началото на VІІ в. Доростол става основен форт пост на империята срещу авари и славяни. Според писмените източници и печатите, тук резидират пълководците Петър и Приск, които охраняват Долнодунавските земи срещу варварите. Въпреки всичко, през 578 г. градът е превзет и разрушен от аварите и славяните. Според монетните находки и други източници, в края на VІ в. за пореден път Доростол (през VІ в. се налага гръцката форма на името Дуросторум – Доростол) e възстановен, за да продължи да съществува като единствен форт пост на Византия на Долния Дунав до идването на прабългарите в края на VІІ в., водени от хан Аспарух (680 – 701).

Г.А.