Ранносредновековна крепост „Картал кале“ (Орлова крепост) на това място е известна на науката още в края на ХIX в. благодарение на К. Шкорпил. През 80-те години на ХХ в,, сондажни проучвания прави проф. Р. Рашев, който регистрира тракийско поселение в североизточната част на укреплението от Х в. При разкопките през 2003 г. се оказа, че тук има малко късноантично триъгълно укрепление с площ около 1,7 дка. Най-добре бе проучена югозападната му стена. Тя е трасирана на около 80 м от входа на крепостта и прегражда от скала до скала недостъпното езикообразно възвишение, като в тази част височината на скалния венец достига 50 м. Стената е полигонално начупена с обща дължина 59 м. Широка е 1,50 м и е зидана от полуобработени средни по големина камъни, споени със здрав бял хоросан. Почти по средата на трасето пред стената, на 3,50 м един от друг са оформени два правоъгълни пиластъра с дължина 1,60 м, които се издават 0,40 м пред куртината. Тази не особено мощна, но здраво изградена стена защитава укреплението от най-достъпната югозападна посока. При строителните работи през Х в. строителният материал от късноантичното укрепление е демонтиран и преупотребен при изграждането на новата фортификационна система. На много места камъните са напълно извлечени, а другаде, както при пиластрите, са запазени само в един, по изключение в два реда.
Още при проучване на средновековната крепост бе отбелязана необичайната за този тип укрепления от Х в. специфична и несързазмерно голяма U-образна кула (по-скоро плътен бастион) с дължина 12 м и ширина 5,30 м при челото и 7,40 м при чупката на стената. Той фланкира от север централния вход при шийката на естествено защитеното възвишение. Южната кула (бастион) е почти напълно разрушена и свлечена в пропастта. Входът между двете кули се очертава с ширина 5,20 м. За разлика от градежа на зидовете от Х в. тук първите два реда камъни са споени с бял хоросан, с какъвто са измазани и фугите по челото и какъвто е документиран на южния зид. Каменните блокове са сравнително добре обработени, като някои достигат размери 0,85 х 0,55 х 036 м. Фундирани са направо върху скалата, като за подравняване в стръмния североизточен ъгъл под камъните са вложени парчета късноантични тухли и фрагменти тракийска керамика на бавно колело. Своеобразна платформа от по-едри и средни ломени камъни е изградена и по сверения склон западно от кулата, върху които е положена крепостната стена. Неравният и силно наклонен скалист терен може да е една от причината и за издигането на сравнително големите по площ кули-бастиони. Вероятно при оформянето им във височина на места може да е използвана строителна керамика, защото при входа бяха открити около 200 фрагмента от късноантични тухли, тегули и имбрици. Строителна керамика в ограничени количества бе намерена и около югозападния крепостен зид. Предвид необичайно големите размери на двете кули-бастиони не изключваме вероятността във височина да са били обединени в обща масивна кула-порта с размери 15,80 х 7, 40 м, която плътно затваря достъпа до укреплението.
При изграждането на средновековната фортификация останките от късноантичните зидове от изток и запад са напълно демонтирани и върху тях е фундирана стената от Х в., която е двойно по-широка. Западната е с дължина 79 м и вероятно попада изцяло под куртината на средновековното укрепление от Х в. Източната стена е с дължина 64 м и навярно тя също попада под куртината на средновековното укрепление.
Г.А.
Върху скален венец на езикообразно възвишение в землището на с. Руйно, общ. Дулово, обл. Силистра.
Начинът на градеж, многобройните фрагменти битова и строителна керамика, както монетите (едната се датира най-общо към края на ІV в., втората е сечена при имп. Теодосий І (379 – 395), а третата, с кръст върху аверса, се свързва с втората половина на управлението на имп. Теодосий ІІ между 425 – 450 г.) и малобройните находки свидетелстват за късноантично укрепление-убежище за местното население с площ 1,7 дка. Тънкият културен слой, малобройните находки и монети предполагат краткотрайно обитаване от втората половина на ІV до средата на V в., когато е разрушено и изоставено – най-вероятно при хунското нашествие в Добруджа след 422, най-вероятно в 434 или 437 г.
Шкорпил, К. Некоторыя из дорог Восточной Болгарии. – В: Материалы для болгарских древностей. Абоба-Плиска. Известия Русского археологического института в Константинополе, Х, София, 1905, 483
Рашев, Р. Старобългарски укрепления на Долния Дунав (VII – XI в.). Варна, 1982, 141-143.
Атанасов, Г. Крепостите до с. Руйно, Силистренско или селищна агломерация без аналог през Х век. – В: България в световното културно наследство. Материали от третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България”, Шумен, 17 – 19 май 2012 г. В. Търново, 2014, 551 – 580.
Атанасов, Г. Късноантично укрепление (refugium) от ІV – V в. под средновековната крепост „Картал кале” от Х в. до с. Руйно, Силистренска област. – В: ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и българската археология, 2. Проф. д-р Борис Борисов – ученици и приятели. Велико Търново, 2016, 225 – 346.
Atanasov, G. Le refugium de l’Antiquité tardive du ІV-V s. près du village de Ruyno, région de Durostorum (Silistra – Bulgaria). – In: LIMES XXII. Proceedings of the 22nd International Congress of Roman Frontiers Studies Russe, Bulgaria, Septembre, 2012. Sofia, 2015, 217 – 226.