Част от уникален комплект от три поставени един в друг реликварии – мраморен, сребърен и златен с украса от смарагди и сапфири – много луксозна изработка.
Отвътре стените на златния реликварий (размери: 3,8 х 6,5 х 4,5 см; тегло: 227,5 гр.) са били облицовани с тъмен плат и е съдържал човешки кости и дървен фрагмент, вероятно реликва от Светия Кръст, но са се разпрашили веднага след отварянето им. Златният реликварий е поставен в сребърна кутия, която от своя страна е била поставена в мраморна реликварна кутия.
A.M.
Местосъхранение
Реликварият се съхранява в РИМ-Варна (инв. № III–768)
Датировка и произход
V-VI в. Стилът и изработката насочват към вероятен малоазийски произход и вероятно е попаднал в района на Варна чрез сирийската общност, пребивала в Одесос през V-VI в.
Библиография
Шкорпил, K. Старобългарски паметници. – Известия на Варненското археологическо дружество, VII, 19. 21, 56-60.
Беляев, Н. M. Очерки по византийской археологии. II. Херсонесская мощехранительница. – Seminarium Kondakovianum, III, 1929, 120-123, обр. 4, табл. XVII.
Овчаров, Д., М. Ваклинова, Ранновизантийски паметници от българските земи (IV-VII в.). София, 1978, 29, обр. 126-128.
Pace, V. (ed.),Treasures of Christan Art in Bulgaria. Sofia, 2001, 116, n. 5.1.
Местонамиране
Манастирската църква в м. Джанавара до Варна. Намерен е през 1920 г. в ниша в източната стена на малка крипта под олтарната маса.
BG 
EN