Руините на брега на езерото Синая са идентифицирани като цитаделата на Ἰστρία през 1868 г. от френския археолог Е. Дежарден, а първите систематични археологически проучвания са инициирани през 1914 г. от В. Първан и продължават и до днес. Истрия е първата гръцка колония, основана на западния бряг на Черно море в средата на VII век пр. Хр. от милетски колонисти. Градът е имал непрекъснато развитие в продължение на 1300 години – от архаическата епоха и до края на Късната античност, когато към края на VI – началото на VII век е разрушен при аваро-славянските нашествия и впоследствие е постепенно изоставен от своите жителите.

През VII–I век пр. Хр. гръцкият полис се състои от две отделни селищни единици – акрополът и прилежащото му градско селище – всяка от които укрепена със защитна стена. На територията на акропола са разкрити останки от храмове на Афродита и Великата богиня майка, датирани през VI век пр. Хр. Градското селище е разположено на западното плато на акропола, като първият строителен период на обграждащата го крепостна стена се датира в архаическата епоха. Резултатите от извършените на това място разкопки показват останки от жилища и керамични работилници от архаическата, класическата и елинистическата епохи. През класическата епоха Истрия е част от Атинския морски съюз, като интензивната търговия позволява на града към средата на V век пр. Хр. вече да сече собствени монети. В периода VI-IV в. пр. Хр. в града се извършват няколко вида преустройства и „ремонти дейности“ вследствие на различни разрушения, като през елинистическата епоха е издигната и нова крепостна стена. През I век пр. Хр. Истрия е замесена в поредица военни и политически инциденти. Епиграфските данни свидетелстват за присъствието на стратег на понтийския цар Митридат VI Евпатор (120–63 г. пр. Хр.) в града, поради което през 72 г. пр. Хр. Истрия е завладяна от войските на Марк Теренций Варон Лукул (116–56 г. пр. Хр.) заедно с полисите Аполония, Калатис, Томи и Олбия.

В границите на Римската империя Истрия преживява нов етап на свето развитие главно благодарение на земеделието и риболова. През II век градът се присъединява към Пентаполиса (впоследствие станал Хексаполис) на западнопонтийските градове. Археологическите доказателства за разцвета му през римската епоха показват, че в началото на II век са построени нови обществени сгради, сред които и две бани, и е издигната нова крепостна стена. Към средата на III век градът е жестоко разрушен вследствие на нападенията на карпи и готи. Следва период на възстановяване, засвидетелстван от изградената късноримска крепостна стена върху стария акропол на гръцкия полис, която драстично намалява укрепената площ на града до само 7 хектара.

Късноантична Истрия от IV–V век отдавна вече не познава присъщия ѝ просперитет от времето на Принципата, макар и да се строят жилища и вътре в крепостта, и извън нея. Повечето от сградите, чиито останки могат да се видат и до днес на място в археологическия обект, датират именно от късноримския период. Сред тях се открояват и 5 раннохристиянски базилики –  едната от които, разкрита в централната част на крепостта, е епископска. Всички тези храмове доказват интензивния религиозен живот в града, когато християнството се утвърждава като държавна религия в Римската империя. Епископската базилика показва, че през V–VI век Истрия достига ранг на епископия. Вследствие на аваро-славянските нашествия от края на VI – началото на VII век Истрия е в упадък – сградите се разрушават, а забравата покрива старите паметници на града.

ЦВ. Й.

Q Местоположение

Според „Певтингеровата карта“ („Tabula Peutingeriana“) мизийският град Истрия (Histria, Istros, Istropolis, Istriopolis или Histriopolis / Ἰστρόπολις или Ἰστρία πόλις) е разположен на полуостров, между град Томи (Tomis) и крепостта Ад стома (Ad Stoma) – на 11 мили от Томи и на 9 мили от Ад стома. Понастоящем руините на древната Истрия се намират на ок. 5 км източно от съвременното село Истрия (Каранасуф), център на община Истрия, окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа (Република Румъния) в близост до черноморския бряг (дн. на брега на езерото Синая)

Q Датировка

Архаическа епоха, класическа епоха, елинистическа епоха, римска епоха, Късна античност.

Q Библиография

Histria. Vol. I. Monografie arheologică. București, 1954.
Histria. Vol. II. București, 1966.
Histria. Vol. III. Descoperirile monetare (1914–1970). București, 1973.
Histria. Vol. IV. La céramique d'époque archaïque et classique (VIIe–IVe s.). București, 1978.
Histria. Vol. V. Ateliers céramiques. București, 1979.
Histria. Vol. VI. Les thermes romains. București, 1982.
Histria. Vol. VII. La zone sacrée d'époque grecque (Fouilles 1915–1989). București, 2005.
Histria. Vol. VII. La zone sacrée d'époque grecque (Fouilles 1915–1989): planches (95-129) et dépliants. București, 2005.
Histria. Vol. VIII. Les timbres amphoriques: Thasos. București, 1996.
Histria. Vol. VIII. Les timbres amphoriques: Sinope. București, 1998.
Histria. Vol. IX. Les statues et les reliefs en pierre. București, 2000.
Histria. Vol. X. La céramique romaine des I–III siècles ap. J.-C. București, 2000.
Histria. Vol. XI. Les bols hellénistiques à décor en relief. București, 2000.
Histria. Vol. XII. Architecture grecque et romaine: membra disiecta. Géometrie et architecture. București, 2006.
Histria. Vol. XIII. La basilique épiscopale. București, 2007.
Histria. Vol. XIV. La céramique de style West Slope. București, 2013.
Histria. Vol. XV. Die archaischen und frühklassischen Transportamphoren. București, 2012.

image