Ибида (Ibida)

През 1875 г. е публикуван античен надпис, открит в землището на селото. През 1885 г. Димитрие С. Буткулеску извършва първите сондажни проучвания, а през 1897 г., по искане на Г. Точилеску, руините на античната крепост са скицирани и описани от топографа П. Полоник, който идентифицира 33 кули и 3 порти, но не са обнародвана. През 1908 г. Р. Нетхамер публикува свое описание на града, подобно на това на Полоник от 1897 г. През 1911 г. В. Първан идентифицира античното селище като Ибида, а през 1916 г. К. Моисил потвърждава името с откриването на голямо съкровище от драхми. През 1917 г. българският подпоручик Икономов прави разкопки и открива останките от трикорабна раннохристиянска базилика. През 1926 г. Дж. Г. Матееску извърши нови разкопки с непубликувани резултати. При поучванията през 1953 г. северно и западно от късноантичния град на археологически екип, работещ в Истрия, се откриват пластове от различни исторически епохи с гетски, гръцки, римски и византийски материали. През 1977 г. Ал. С. Стефан с фотограметричено заснемане на обекта, а при спасителните разкопки на А. Опайц през 1988 г., извършени на 30 м от раннохристиянската базилика, разкрита от Икономов, се разграничават седем стратиграфски нива на обитаване в Ибида: първите три принадлежат към ранноримския период (II–III век), а останалите четири – към късноримския, византийския период (IV–VII век).

Като цяло археологическите останки, разкрити в землището на с. Слава Руса, свидетелстват за човешко обитаване още от бронзовата и желязната епоха и показват наследяването и преплитането на халщатската, латенската, гръцката и римската. На хълма Донка са проучени руините на гръцко селище, датирано с монети и керамика през IV–III век пр. Хр., което било важен разпределителен пункт на мносни гръцки стоки за вътрешността на Добруджа. С установяването на римляните империя през I век сл. Хр. настъпват значителни промени в облика на завареното, предхождащо Ибида, селище – издигнати са нови големи сгради от каменни блокове, обмазани с хоросан. По епиграфски данни в града живеят римляни и траки, а наличието на голям брой монети от Истрия, Томи, Никополис ад Иструм, Марцианопол, Одесос, Александрия, Никея, Никомедия, Хераклея, Антиохия (Писидия) показва икономическите и културни връзки на римска Ибида както на местно мизийско ниво, така и със средиземноморските провинции на империята.

Макар и неразположен на лимеса, а пò към вътрешността на Добруджа, Ибида е важен град и през Късната античност. През него минава пътят, свързващ Егис и Новиодун с Марцианопол. Поради тази причина градът процъфтява в периода IV–VI век. Ибида е съществена част от създадената от началото докъм средата на IV век. т.нар. отбранителна линия от „вътрешни укрепления“, разположени успоредно на лимеса, но във вътрешността на Средния и Долния Дунав. Според мненията на някои изследователи, които преразглеждат идеите на Е. Лутвак от 70-те години на миналия век за късноримската имперска отбранителна стратегия, в Добруджа тази вътрешна отбранителна линия вероятно е включвала и града край монумента Tropaeum Traiani, както и Улмет. Археологическите проучвания свидетелстват, че крепостта е имала както периоди на мир и просперитет (новопостроени сгради, циркулацията на монети и стоки), така и критични моменти като нападенията на готите по времето на императорите Валент (364–378 г.) и Валентиниан I (364–375 г.). Като се има предвид стратегическото местоположение на Ибида, при съвместното управление на императорите Лициний (308–324 г.) и Константин Велики (306–337 г.) се издигната грандиозна отбранителна система, обхващаща цитадела от ок. 24 хектара, с укрепление от ок. 3,5 хектара на хълма Харада. Въпреки този факт сведенията в писмените извори за града са оскъдни: Ибида се споменава от Прокопий сред градовете, възстановени от Юстиниан I (527–565 г.). При разкопките на Опайц, на ок. 2,5 км западно от с. Слава Руса, е разкрит и раннохристиянски манастирски комплекс, състоящ се от две еднокорабни базилики, параклис с апсида и различни пристройки, оградени със стена. Манастирът има три конструктивни фази и периодът му на обитаване се датира между втората половина на IV и първата четвърт на VII век. Падането на лимеса в Добруджа през първата четвърт на VII век предопределя и прекратяването на градския живот в Ибида.

ЦВ. Й.