Колонията включва около 50 скални обители (общежителни манастири, скитове, църкви, лаври, килии, отшелнически пещери и скални колони), основно групирани в по-близките и далечни околности на ранносредновековните крепости от Х в. Скала, Върбино, Цар Асен, Алфатар, Руйно (по съседното сухоречие Сенебир) – Силистренско и Завет, Исперихско. Центрове на монашеския живот са киновиалните (общежителни) скални манастири до Върбино и Алфатар, стълпниците до с. Васил Левски, скитовете до Руйно и Алфатар, както и Лаврата от келиоти в подножието на крепостта Цар Асен. Тъкмо в Цар Асен е открит старобългарски кирилско-глаголически надпис от началото на Х в., написан от Манасий инок, който е сред първостроителите на монашеската организация в този край. В надписа има податки, че Манасий е от групата панонски ученици на Св. Св. Кирил и Методий, които след арабски плен са приютени в Константинопол, а по-късно са привлечени в България от княз св. Борис I Михаил. За разлика от манастирите по р. Суха скалните обители по р. Канагьол и съседните сухоречия са по-грубо обработени естествени кухини, като повече старание е влагано при изсичане на църковните апсиди. Изключение прави само т. нар. „Гаргешка“ църква до гр. Алфатар. По стените на повечето скални обители са нанесени рисунки и знаци графити от Х в, като върху стените на скалния скит в м. „Суха чешма“ до гр. Алфатар техният брой надхвърля 100.

Г.А.

Q Местонахождение

Това е най-голямата документирана колония скални манастири от епохата на Първото българско царство, а и изобщо от Х в. в границите на средновековна България и на Балканите с напълно съхранен интериор и екстериор от Х-ХI в. Простира се на разстояние над 50 км по средното русло на сухоречието Канагьол (средновековната река Дристра), по която през ІХ-Х в. преминава най-важният път в българската държава, свързвал столиците Плиска и Преслав с епископската и патриаршеската (между 927-971 г.) резиденция в Дръстър – Силистра. Канагьол води своето начало от Източния Предбалкан, пресича Добруджа и чрез ез. Гърлица се влива в р. Дунав на румънска територия на 20 км източно от Дръстър-Силистра.

Q Датировка

Въз основа на плановете, съседството с ранносредновековни крепости, керамиката в някои обители (скалният скит в м. „Суха чешма“) десетките рисунки и знаци графити началото на колонията по р. Канагьол се отнася към началото на Х в. Животът в скалните манастири е продължава след края на Х и до около средата на ХІ в., когато тези земи влизат в границите на Византия. Изглежда са обитавани до големите нашествия на печенегите от 1036, когато заедно с населението по посока Киевска Русия, Източния Балкан и р. Русенски Лом емигрират и монасите. Там те слагат началото на нови скални манастири, който продължават традициите през ХII-ХV в.

Q Библиография

Атанасов, Г. Средновековни скални църкви в Силистренски окръг. – ИНМВ, 20 (35), 1984, 83-91.
Атанасов, Г. Ранносредновековни рисунки и знаци-графити от крайдунавска Добруджа. – Добруджа, 7, 1990, 193 – 215.
Атанасов, Г. Раносредновековни скални манастири по средното русло на сухоречието Канагьол (Дристра) в Добруджа. – ИНМВ, 29 (43), 1993, 122-143.
Атанасов, Г. Християнският Дуросторум - Дръстър. Доростолската епархия през късната античност и средновековието (IV-ХIV в.). Варна – Велико Търново, 2007, с. 182-201
Атанасов, Г. Субординация между скалните монашески обители, монасите и селищните агломерации в Добруджа и Североизточна България през Късната Античност и Средновековието. – В: Иваново – Червен – Търнов – Наследството на Средновековието [=Известия на РИМ-Русе, XXVI], 2023, 70-93.

image