Най-голямото съсредоточие на манастири е около ранновизантийските кастели от ІV-VІ в. до с. Балик, Добричко (античната Адина), Оногур, Добричко (античният Палматис) и Голеш, Силистренско (късноантичния Св. Кирил). Те са извор за основните монашески практики през V-VІ в. Центърът на монашеския живот ще да е бил големият киновиален (общежителен) манастир Гяур евлери (християнски къщи) на десния бряг на Суха река срещу крепостта при с. Балик. Тук проследяваме всички основни помещения, органично свързани в единен организиран манастирски комплекс – централна църква (католикон), параклис, трапезария, игуменарница и общежително монашеско спално помещение. Недалеч от манастира има няколко отшелнически килии и църква-гробница, където са погребвани монасите. Сходна организация и близък план има манастирът при Думбравени. Общежителен, но не така компактно организиран е манастирът в подножието на крепостта „Асар евлери” Църквата, гробищната църква и общежитието тук са отделно оформени помещения, разположени недалеч едно от друго. Срещу „Асар евлери” и няколко километра на юг до с. Хитово има скитове, в които са живели по няколко монаси, вероятно свързани с големите манастири до Балик. Техни дъщерни скитове може да са и разположените още по на север обители при Брестница и Голеш, включващи по една църква и две килии. Някои литургични особености – правоъгълните апсиди, широките наоси на храмовете, ваните за ритуално измиване предполагат влияния от Сирия и Мала Азия, дошли вероятно с монашеската вълна от Изтока към Добруджа през V-VІ в. Прочее, не може да се изключи възможността т.нар. „скитски монаси”, които са водещи богослови, писатели, дипломати и защитници на православието срещу монофизитизма, да имат връзка с монашеския център около Суха река и близкия голям раннохристиянски център Залдапа.
Скалният венец по бреговете на р. Суха (и съседното сухоречие при Думбравени) в Южна Добруджа, която води своето начало от Източна Стара планина и чрез ез. Олтина на румънска територия се влива в р. Дунав, на 25 км източно от Дуросторум-Силистра.
Манастирите са обитавани в два исторически периода – Късната античност и ранното средновековие с хиатус от 3 века между тях. Възникват през V в., те са изоставени при славянските нашествия към края на VI в. Животът в тях е възстановен през епохата на Първото българско царство през IХ-Х в. Окончателно са изоставени при печенежките нашествия около средата на ХI в. На този етап на проучване това са най-ранните скални манастири, документирани в България и са сред най-ранните на Балканите и въобще в Европа с напълно съхранен интериор и екстериор от V-Х в.
Атанасов, Г. Християнският Дуросторум - Дръстър. Доростолската епархия през късната античност и средновековието /IV-ХIV в./. Варна – Велико Търново, 2007, с. 109-118;
Atanasov, G. Les monastères rupestres le long de la rivière Sucha, dans le region de Dobrudja de Sud . – Byzantinoslavica, LXIX, 1-2, 2011, p. 189-218.