Колонията ранносредновековни скални манастири по р. Канагьол

Колонията включва около  50 скални обители (общежителни манастири, скитове, църкви, лаври, килии, отшелнически пещери и скални колони), основно групирани в по-близките и далечни околности на ранносредновековните крепости от Х в. Скала, Върбино, Цар Асен, Алфатар, Руйно и Завет (последните две са по съседното сухоречие Сенебир). Центрове на монашеския живот са киновиалните /общежителни/ скални манастири до  Върбино и Алфатар, стълпниц2ите до с. Васил Левски, скитовете до Руйно и Алфатар, както и Лаврата от келиоти в подножието на крепостта Цар Асен. Тъкмо в Цар Асен е открит старобългарски кирилско-глаголически надпис от началото на Х в., написан от Манасий инок, който е сред първостроителите на монашеската организация в този край. В надписа има податки, че Манасий е от групата панонски ученици на Св. Св. Кирил и Методий, които след арабски плен са приютени в Константинопол, а по-късно са привлечени в България от княз Св. Борис I Михаил.

Q Местоположение

Простира се на разстояние над 50 км по средното русло на сухоречието Канагьол (средновековната река Дристра), по която през ІХ-Х в. преминава най-важният път в централната област на българската държава, свързвал столиците Плиска и Преслав с епископската и патриаршеската (между 927-971 г.) резиденция в Дръстър – Силистра. Канагьол води своето начало от Източния Предбалкан, пресича Добруджа и чрез ез. Гърлица се влива в р. Дунав на румънска територия на 20 км източно от Дръстър-Силистра.

Q Датировка

Животът в скалните манастири е започнал през X в. и е продължил до около средата на ХІ в. Изглежда краят на съществуването им е свързано с големите нашествия на печенегите от 1036, когато заедно с населението в тази зона и в укрепените селища около, които са създадени, емигрират и монасите, които поемат в различни посоки: към Киевска Русия на север, към Източния Балкан на юг или към р. Русенски Лом на запад. Там те слагат началото на нови скални манастири, които продължават монашеската традиция през ХII-ХV в. Това е най-голямата документирана колония скални манастири от епохата на Първото българско царство, а и изобщо на Балканите през Х в. с напълно съхранен интериор и екстериор от Х-ХI в.

Q Библиография

Атанасов, Г. Християнският Дуросторум - Дръстър. Доростолската епархия през късната античност и средновековието /IV-ХIV в./. Варна – Велико Търново, 2007, с. 182-201.

image