Кранея е най-недостъпна от изток, където хълмът е много стръмен и почти отвесен от терасата до морето. Площта, която обгражда крепостта, е ок. 120 дка и има формата на неправилен триъгълник с обща дължина ок. 760 м (север-юг) и 325 м (изток-запад). Цялото трасе на крепостна стената е с широчина 2,6 м, като лицевата ѝ част е изградена от добре обработени варовикови квадри и е запълнена с ломени камъни, споени с хоросан. Източната крепостна стена е с дължина ок. 760 м и към нея не са изграждани кули поради непристъпността на терена; югозападната е ок. 480 м със 17 кули (без ъгловите); а северозападната е ок. 540 м с 18 кули (без ъгловите). Много малка част от стените е запазена във височина и е видима на терена. Крепостта е охранявала долината на река Батовска в най-източната ѝ част, където е минавала границата между провинциите и Втора Мизия и Малка Скития. Тъй като в Кранея не са извършвани системни археологически разкопки, няма подробни данни за формата и устройството на кулите. Засега регистрирани са само две порти – едната е ситуирана в южния ъгъл на крепостта (и през нея е минавал античният Западнопонтийски път от юг), а другата е в северозападната стена (от която пътят е слизал в долината към предградието на крепостта и е продължавал на север). Северната част на укреплението е преградена със стена, дълга 128 м и също широка 2,6 м), образувайки втора по-малка крепост (пак с триъгълна форма), оградена с част от северозападната (188 м) и част от източната (140 м) стена на голямата крепост. На ок. 5 м пред външната страна на преградния зид има ров с широчина 8–10 м и дълбочина 2,5 м.

Фортификацията на укреплението е подсилена от 35 квадратни кули, като в североизточния му ъгъл е обособена цитадела, защитена с ров и подзидан с камъни вал с обща дължина от 120 м. На обекта са правени само сондажни проучвания и не е ясен характерът на постройките и другите стационарни съоръжения. Липсват достатъчно характерни находки и монети, които да прецизират датировката на етапите на строителството, преустройствата и продължителността на обитаване на крепостта през вековете. Специално внимание обоче заслужава открития на северния склон на обекта златен пръстен-печат, върху който на старобългарски е изписано † Севаст Ходр (Ходор) или Тиход. В подножието на укреплението, в местността Мазалъка до морския бряг, е регистрирана верижна постройка с материали от ХIII–ХIV век, която предполага малко средновековно пристанище. Недалеч, в границите на бившия Международен пионерски лагер, е локализирано селище с керамика от ХIII–ХIV век – вероятно предградие на средновековната Кранея.

Цв.Й.

Q Местоположение

Крепостта Кранея се намира на 1,4 км южно от село Кранево, община Балчик, Добричка област. Разположена е на почти самостоятелен хълм с плоска повърхност и стръмни или отвесни склонове от всички страни, висок 251 м и имащ тясна връзка в най-южната си част с останалата част от масива. Трасето на крепостната стена върви по ръба на височината, като следва конфигурацията на терена. Към днешна дата на територията на крепостта има изоставен военен обект, до който води тесен асфалтиран път.

Q Датировка

Ако се съди по откритата керамика (ранновизантийска гребенчата и средновековно сграфито), Кранея е строена през V–VI век, възстановена и преизползвана през ХIII–ХIV век. А. Кузев предполага, че през Средновековието е използвана само онази част от крепостта, която е отделена с преградната стена.

Q Библиография

Кузев, А. Гюзелев, В. Български средновековни градове и крепости. Т. 1. Варна, 1981.
Торбатов, С. Укрепителната система на провинция Скития (края на III – VII в.). Велико Търново, 2002.
Чолпанов, Б. Каменните щитове. София, 1989.

image