Марцианопол (Marcianopolis)

Първоначално името му е Партенопол, но след края на Дакийските войни е преименуван от император Траян в чест на сестра му Улпия Марциана. От основаването си до 187–193 г. градът е принадлежал към провинция Тракия с главен град Филипопол, а след това към провинция Долна Мизия с главен град Томи. Данните за Марцианопол в писмените извори са откъдни, но свидетелстват, че той е бил важен военен, административен и християнски център на провинция Долна Мизия – от него има директни пътища към Одесос (на изток), Калатис, Залдапа, Тропеум Траяни, Томи и Константиана (на североизток), Дуросторум (на север), Абрит (на северозапад), Никополис ад Иструм (на запад), Кабиле (на югозапад) и Месамврия, Анхиало и Деултум (на юг). Градът достига висок икономически и културен разцвет по време на династията на Северите (193–235 г.), а вероятно след нашествието на костобоките през 170 г. е защитен и с крепостна стена, заграждаща площ от над 70 хектара с форма на издължен на север петоъгълник. Край на разцвета му слагат готските нашествия в средата на III век. В края на III и първите десетилетия на IV век Марцианопол е изграден из основи, като съществуващата улична система е запазена с малки промени. Площта на градът нараства в северозападна посока, като се изгражда и нова крепостна стена с широчина 1,90 м. От това време датира построяването на амфитеатъра на града (запазен и проучен само в основи), както и на известната „Сграда с мозайките“, която с различни ремонти и преустройства просъществува до началото на VII в. Към днешна дата крепостните порти все още не са проучени, нито са открити агората, булевтерионът, гражданската базилика, гимназионът и главният храм на града (за които се предполага, че трябава да се търсят около или на юг от площада на кв. „Река Девня“).

През IV век значението на Марцианопол нараства за сметка на Одесос като укрепен център по най-късия път от река Дунав до новата столица Константинопол. Градът става седалище на митрополит, първоначално на епархия Moesia Secunda (между 325–431 г.), а по-късно на епархия Haemimontus, подчинена на константинополския патриарх. Днес са известни останките на четири късноантични църкви, разкрити на територията на града. На възвишение в южния му край се намира епископската базилика (открита през 1957 г.) – строена в края на IV век като еднокорабна и разширена в трикорабна през VI век. На 120 м източно от крепостните стени, в местността Табия, е разположена друга църква, която е функционирала през V–VI век. Трета църква е открита в източната част на амфитеатъра, а останките от една малка църква, разположена на десния бряг на река Девня и построена вероятно в края на IV век, са били напълно унищожени още в началото на миналия век.

Император Валент използва Марцианопол като своя зимна резиденция по време на кампанията си срещу с готите от 367–369 г., а през 447 г. градът е превзет и разрушен и от хуните на Атила. Император Юстиниан I (527–565 г.) възстановява крепостните му стени, но през 586 г. Марцианопол е превзет от аварите. Въпреки разрушенията градът и през следващите години продължава да бъде важен център на римската войска при нейните походи срещу аварите и славяните в района на Долния Дунав.

Цв.Й.