Това е великолепен импозантен градеж почти в центъра на античния некропол на Дуросторум, изпълнен с изпечени тухли. Отвън гробницата е октагон (осмоъгълник) с внушителни размери – дължина на стените около 2,10 м, обща дължина (с дромоса) – 7,70 м, максимална ширина – 7,60 м. и запазена височина около 2,20 м. Интериорът представлява квадратно помещение със страна 3,98 м., като трите стени (източната, южната и северната) са заети от старателно оформени аркирани ниши – аркосолии с ширина 2,05/2,15 м, дълбочина около 0,90 м и височина 1,80 м. Входът – дромос с 4 спускащи се стъпала е от запад с дължина 3,70 м и ширина 1,20 м. Според археологическите податки и архитектурната реконструкция това внушително съоръжение представлява куполна гробница с максимална височина над 5 м, като част от нея, около 2,70 м, е вкопана в тогавашния терен (ако се водим от стъпалата на входа), а около 3 м височина са видими над повърхността. Според друга реконструкция мартириумът е двуетажен. Долу е криптата със саркофазите, а горе – параклис с mensa martiryum за приношения и заупокойни служби
Като имаме предвид, че въпросната сграда попада почти в центъра на античния некропол на Дуросторум и като знаем сравнително по-скромните размери на съседните гробници, то определено октагонът – куполен мавзолей се явява като своеобразен акцент, доминанта сред останалите гробищни постройки. Октагоналният план и трите аркосолия за поставяне на саркофази или ковчези на фона напомнят на редица примери на мартируми, познати в раннохристиянския свят през IV-V в. Може дори да предположим, че той е съдържал светите мощи на познатите трима (от 12-мъченици на Дуросторум от началото на IV в.) ‒ св. Максим, Св. Дада и Св. Квинтилиян, които заедно понасят мъченическа смърт на 28 април 307 г.
При проучването на мартириума са открити фрагменти керамика от IV-V в., но липсват мощи. Вероятно те са пренесени в някоя от градските базилики на Дуросторум, съгласно предписанията на Събора в Картаген от 419 г., според който култът към мъчениците трябва да се съсредоточи в градските църкви. Според Синаксара на Константинополската патриаршия вероятно през VI в. са пренесени в Константинопол и положени в църквата „Св. Богородица“ в квартала Виглентион, възстановена от патрицианката Антония, съпругата на известния пълководец Велизарий.
Г.А.
Разположена е в северните покрайнини на гр. Силистра, в некропола на Дуросторум, само на 100 м южно от известната късноантична гробница със стенописи от началото на ІV в.
Мартириумът вероятно е построен в началото на IV в. след Миланския едикт от 313 г. След началото на V в. трите саркофага с мощите на мъчениците изглежда са пренесени в някоя от централните църкви на Дуросторум/Силистра, а около средата на VI в., при варварските нашествия са транспортирани към Константинопол.
Milošević, G., P. Donevski. The Late Antique Tombs at Silistra (Durostorum). - In: Der Limes an der unteren Donau von Diocletian bis Heraclios. Sofia, 1999, p. 245 – 258.
Boyadjiev, St. Essai de classification typologique de l’architecture funéraire en Moesie et en Thrace au 2e – 6e siècle. – Archaeologia Bulgarica, 3, 2003, p. 48-49, fig. 3.
Атанасов, Г. Християнският Дуросторум - Дръстър. Доростолската епархия през късната античност и средновековието (IV-ХIV в.). Варна – Велико Търново, 2007, с. 55-68, 107-109).
Атанасов, Г. За късно античния мавзолей-мартирий в Дуросторум-Силистра и за доростолските мъченици Св. Св. Св. Максим Дада и Квинтилиан. – Добруджа, 20, 2002, с. 49-54.