На 18 ноември 1898 г. учителският съвет при Държавното педагогическо училище взема решение в Силистра да се изгради музей. През лятото на 1913 г. Южна Добруджа е присъединена към Румъния, а музеят е закрит и артефактите са пренесени в музеите в Русе и в София. В периода на румънското управление на града е създадена музейна колекция с експонати от античността и средновековието, помещавала се в сградата на румънската гимназия. През 1940 г., след връщането на Южна Добруджа на България, тази сбирка е отнесена в Констанца и Букурещ.
На 19 октомври 1941 година е поставено началото на Историко-етнографски музей в града. През есента на 1942 г. в югоизточните покрайнини на Силистра е открита римска сводеста гробница от ІV в. и местният музей предприема нейното проучване. През 1943 г., предвид финансовите затруднения, е взето решение да се прекрати съществуването на музейната сбирка като самостоятелна институция и да се предаде имуществото й и събраните предмети на читалище „Доростол“. През 1947 г. се учредява музеен съвет, а местната власт решава музеят да се помещава в сградата на печатницата на вестник „Свободна Добруджа“. Днес археологическата експозиция на музея се помещава в сграда на Румънската национална банка от 1924 г. Тя заема площ от 400 кв. м. и включва паметници от праисторическата, антична и средновековна епохи.
В.А.
бул. „Цар Симеон Велики” №74, Силистра, България