Новиодун за един от най-важните центрове на римската отбранителна система по Долен Дунав. Келтското име Neviodunum, споменато от Клавдий Птолемей, показва, че селището е било обитавано от преди идването на римляните, като се смята, че тук персийският велик цар Дарий I (522–486 г. пр. Хр.) построява понтонния мост за похода си срещу скитите през 514 г. пр. Хр. С римското завладяване на Тракия през 46 г. Новиодун е присъединен към провинция Мизия (Moesia), впоследствие разделена на Горна Мизия (Moesia Superior) и Долна Мизия (Moesia Inferior) през 87 г. Докъм края на II век укрепеният град (municipium) бързо се превръща в най-важният военен и търговски център в района на Дунавската делта. Първоначално тук са настанени ветерани от V-и македонски легион (Legio V Macedonica), а по-късно и от I-ви италийски легион (Legio I Italica), като същевременно Новиодун е основна база и на дунавската флота (сlassis Flavia Moesica). С реорганизацията на територията на Долна Мизия от император Диоклециан (284–305 г.), в две по-малки провинции – Втора Мизия (Moesia Secunda) и Малка Скития (Scythia Minor) – през Късната античност Новиодун попада в границите на Малка Скития и тук са настанени новосъздадените I-ви Юпитеров скитски легион (Legio I Iovia Scythica) и II-ри Херкулесов скитски легион (Legio II Herculia Scythica). Градът е разрушен вероятно през втората половина на III век вследствие на готските и херулските нашествия и е възстановен след 324 г. при управлението на император Константин I Велики (306–337 г.). Според Прокопий Кесарийски и Хиерокъл в Новиодун се водят преговорите между император Валент (364–378 г.) и тервингския предводител Атанарих (318–381 г.) за мир през 369 г. Между 434 и 441 г. градът е временно владян от хуните, а през VI век става епископски център.

Археологическите проучвания в Новиодун започват през 1953 г., с последващи сезони през 1955–1956, 1964, 1967, 1971–1973 и 1976 г., като продължават и до днес. Най-ранните разкрити археологически структури датират от ранножелязната и елинистическата епоха. Явно завареното от римляните селище е било разширено, като се изграждат редица нови граждански и обществени постройки. Проучвателите предполагат, че поне от края на II век на площта на късноантичния град съществуват две отделни селищни структури – военен лагер със сателитно укрепено селище, което да го защитава. Резултатите от допълнително направените теренни обходи, заедно с извършеното аерофотограметрично заснемане, показват наличието голямо укрепление от римската епоха с площ от ок. 350 × 250 м, което е идентифицирано като военния лагер. На юг и изток от него, също на голяма площ, се простира сателитно градско селище, заобиколено от три вала с защитни ровове. Отвъд валовете – на разстояние до 4–5 км – са некрополите, които се отнасят към различните етапи на обитаване на града. В периода 1958–1992 г. са проучени над 30 надгробни могили, принадлежащи към единия от некрополите, които се датират най-общо от края на I век до края на II век и показват погребалните обреди и ритуали, практикувани в Новиодун през ранноримска епоха. Резултатите от археологическите разкопки са допълнени и от епиграфски данни, които свидетелстват за население, съставено от войници и ветерани, както от и римски или гръцки цивилни. Новиодун е крайната точка на военния и търговския път, който тръгва от Марцианопол (Marcianopolis), преминава през цяла Добруджа почти успоредно на Черноморския път (via Pontica) и се среща с Дунавския път (via Istrum) именно там. През късноримската епоха (IV век) двете съществували по-ранно римски селища са обединени в един общ голям град с площ ок. 9 хектара, укрепен с крепостни стени с големи и внушителни кули и заобиколен от допълнителна масивна фортификация. Вътрешността на късноантичната крепост все още не е цялостно проучена, но в нея е идентифицирана раннохристиянска базилика. Според археологическите, нумизматичните и писмените източници Новиодун оцелява до средата на VII век, като най-късните монети, открити на територията на града, са на император Ираклий (610–641 г.).

ЦВ. Й.

Q Местоположение

През Античността географското положение на Новиодун (Noviodunum или castra Noviodunum ad Istrum). позволява на римляните да осъществяват контрол на границата по почти целия долнодунавски лимес. Останките на Новиодун се намират на хълма Ески кале, разположен на 2 км източно от град Исакча, окръг Тулча, Северна Добруджа (Република Румъния) и на 30 км източно до започването на Дунавската делта и гр. Тулча

Q Датировка

Ранна желязна епоха, елинистическа епоха, римска епоха, Късна античност, Средновековие.

Q Библиография

Торбатов, С. Укрепителната система на провинция Скития (края на III – VII в.). Велико Търново, 2002.
Barnea, I. Dinogetia et Noviodunum, deux villes byzantines du Bas-Danube. – In: Revue des études sud-est européennes, 9, 1971, 343–362.
Ene, S. Noviodunum. Șantier arheologic 1995–2009 – Baumann Victor. – In: Buletinul Muzeului Județean Teleorman (seria arheologie), 3, 2011, 271–272.
Saddington, D. B. Chapter 12. Classes: The Evolution of the Roman Imperial Fleets – In: A Companion to the Roman Army. Ed. P. Erdkamp. Blackwell Publishing, 2007, 201–217.
Simion, G. Ensemble funéraire de la nécropole tumulaire de Noviodunum (Isaccea) avec une expertise de S. Apostolescu, T. Apostolescu, A. Scarlat și V. Zoran. – In: Dacia (S. N.): Revue d'archéologie et d'histoire ancienne, 38–39, 1994–1995, 121–149.
Simion, G. Le rapport entre les tombes de la necropole tumulaire romaine et la societe de Noviodunum au II-eme ap. J.C. – In: Istros, 15, 2007, 177–194.
Suceveanu, A. Contribuţii la istoria oraşelor romane din Dobrogea. Note de geografie istorică. – In: Historia urbana, 2, 1993, 137–148.

image