Спортните прояви, атлетическите състезания, театрални постановки, музикални съревнования и др. са един от характерните белези на античната култура. На територията на провинция Scythia, данните за мероприятия свързани със сгради за зрелища, датират от елинистическата епоха. Те са се провеждали в театри. След установяването на римската власт на Долен Дунав, освен театри, започва строителството и на амфитеатри. Основният проблем, свързан със сградите за зрелища от Scythia е, че те са известни основно от епиграфски паметници, теракотени статуетки, погребални стели, глинени театрални маски, сувенири, играчки, монети и др. Въз основа на оскъдната информация, горната дата на функциониране на тези паметници се поставя в Късната античност.
В изследването е включена наличната информация за шест обекта (Фиг. 1).
Какви са причините за изчезването на тези, характерни за античната култура, прояви? Все още няма категоричен отговор на този въпрос, освен това по-вероятно е да става въпрос за комплексен отговор. Периода на Късната античност на Долен Дунав и по-специално на територията на провинция Scythia се характеризира с множество варварски нападения. От друга страна, има редица императорски разпоредби, които забраняват провеждането на специфични зрелища, извършването на жертвоприношения и екзекуции. Твърде е вероятно липсата на финансова издръжка също да довежда до изчезването на тези сгради и извършваните в тях спектакли. Веднъж спрели да функционират, тези сгради се превръщат в кариери за строителен материал, някои са превърнати в жилища или крепости; някои са превърнати и в църкви. Пример за това е църквата от Tomis, която е построена върху амфитеатър, датиран края на I – средата на II в. И тук трябва да се отбележи, че има още един много важен проблем, който пречи за изследването на тези паметници – липсата на изчерпателни публикации, които да представят археологическата картина. Обектът е публикуван през 1991 г., но информацията е лаконична и по-големият акцент пада върху откритата християнска архитектура, която се датира в края на V – началото на VI в. С това се изчерпва информацията за разкрити сгради за зрелища от провинцията.
Податки за още един амфитеатър, но този път на р. Дунав, има за военния лагер и късноантичен град Troesmis (Фиг. 2). След провежданите кампании по недеструктивни изследвания, ръководителят на антична секция към археологическия институт в Букурещ – Кристина-Джорджета Александреску установява аномалия с елипсовидна форма. След дислоцирането на Legio V Macedonica от Ulpia Oescus в Troesmis, може да се предположи, че и на новата локация трябва да има сграда за зрелище, тъй като те са често срещани във военните лагери. Точно и поради тази причина, датата на построяване на предполагаемия амфитеатър се поставя във II в. Тъй като не са провеждани разкопки, крайната дата на функциониране на предполагаемия амфитеатър, е неизвестна.
Бъдещи проучвания биха могили да дадат повече информация, които да доведат до по-пълното разбиране на тези сгради, по времето на Късната античност.
А.И.
Списък на изображенията:
Фиг. 1. Карта на предполагаемите сгради за зрелища от провинция Скития:
Предполагаеми сгради за зрелища (синьо): 1. Constanța (Tomis), Румъния; 2. Turcoaia (Troesmis), Tulcea, Румъния; 3. Istria (Histria), Румъния; 4. Mangalia (Callatis), Румъния; 5. Dionysopolis (Балчик), България; 6. Bizone (Каварна), България.
Фиг. 2. План на Troesmis с предполагаемото разположение на античния амфитеатър (по ȚENTEA si tot 2019: 43, fig. 12.4).
Провинция Scythia се намира в североизточните Балкани. Сградите са зрелища се откриват в и в непосредствена близост до градовете.
Елинистическа епоха, Римска епоха, Късна античност
ВАГАЛИНСКИ, Л. Кръв и зрелища. Спортни и гладиаторски игри в елинистическа и римска Тракия. София, 2009.
ИВАНОВ, А. Сгради за зрелища, превърнати в църкви през Късната античност, от територията на България, LABedia: Енциклопедия на Късната античност на Балканите. 2022, https://ps://labalkans.org/en/labedia/topography/cities/buildings-spectacles-convertedto-churches-late-antiquity-bulgaria (03.06.2023).
ИВАНОВ, Р., МАРТИНОВА-КЮТОВА, М., КОЛАРОВА, В., ВЕЛИЧКОВ, Ж, КАЛЧЕВ, К. Сгради и съоръжения за културни прояви и зрелища през II – IV век, Археология на българските земи, II. Р. Иванов (ред.). София, 2006, 80-96.
ALEXANDRESCU, C.-G., C. GUGL, B. KAINRATH. Troesmis I: Die Forschungen von 2010–2014. Cluj-Napoca, 2016.
BUZOIANU, L., BARBULESCU, M.. Tomis: comentariu istoric şi archeologic, Biblioteheca Tomitana, IX. Constanţa, 2012.
Ivanova, B. Dionysopolis, Tabula imperii Romani K 35 / 2 Philippopolis. R. Ivanov (ed.). Sofia, 2012, 102-103.
Minchev, A. Ancient theatres and theatre art of the Bulgarian Black sea coast and Thracian hinterland, Ancient theatre and performance culture around the Black sea. D. Braund, E. Hall, R. Wyles (eds.). Cambridge, 2019, 177-221.
RADULESCU, A. Recherches archéologiques réchntes dans le périmètre de la cité de Tomis, Études Byzantines et post-Byzantines, II. E. Popescu, O. Iliescu, T. Teoteoi (eds.), Bucarest, 1991, 23-45.
SEAR, F. Roman theatres. An architectural study. Oxford, 2006.
STREINU, M.–C. Revisiting the Tomis amphitheatre – theories and hypothesis, Pontica, XLVIII-XLIX, 2015 – 2016, 177-184.
ȚENTEA, A., OPRIȘ, I. C., MATEI-POPESCU, F., RAȚIU, A., BĂJENARU, C., CĂLINA, V. Frontiera romană din Dobrogea: o trecere în revistă și o actualizare, Cercetări Arheologice, 26, 2019, 9–82.