През 1988 г. са открити фрагменти от оброчни плочки на Тракийски конник (Херос Хефест Дабатопиос), които определят и характера на обекта – антично светилище. Проучено е през 1993 и 1996 г. от проф. Сергей Торбатов, който идентифицира пет етапа в живота на култовия център. Ритуални практики се регистрират още от края на Ранножелязната епоха (VІІ–VІ в. пр. Хр.), с издигането през елинистическата епоха на самостоятелна могила и една малка сграда, с правоъгълен план, която по всяка вероятност представлява храм. С римската епоха, от първата половина на ІІ в., се свързва монументалното каменно светилище (60,40 х 39,77 м), съществувало до втората четвърт на ІV в. Малък правоъгълен храм с размери 7,70 х 5 м, се намира в северната част на оградения от каменната колонада двор (фиг. 3). В обряда на светилището са използвани вотивни релефи, плочи и олтари, които украсяват светилището. Общо са открити 50 надписа на старогръцки и латински език. Според проучвателя му, светилището край Телериг е било умишлено разрушено във втората четвърт на ІV в., като даровете са жестоко натрошени и разпръснати (фиг. 4), а самият храм е разрушен във връзка с християнизаторската политика на император Константин І през 324 г., но поклонници са посещавали мястото до последното десетилетие на ІV в. Част от материалите, които са били използвани в светилището при Телериг, са били преупотрбени в мащабната строителна кампания, предприета за изграждане на укрепителната система и останалата част от градската инфраструктура на града, създаден на 15 км североизточно от Телериг, край сегашното с. Абрит на територията на община Крушари, Добричко – Zaldapa. Там са открити вотивни предмети, които представляват spolia (преизползвани материали) и които произхождат именно от светилището край Телериг. Такива са един олтар (фиг. 5) и стела (фиг. 6). Доказателство за това, че материалите от Zaldapa оригинално произхождат от култов обект, при това именно от този, разположен край Телериг е фактът, че те съдържат същото име на божеството.
Към фиг. 4:
Ἀγ̣αθῇ vac. Τ̣ύχ̣ῃ̣·
Ἥρωι hasta Δαουατο[πε]ιῳ • vac.
anaglyphum
Οὐαλέριος Σετωνος ἀνέθηκεν.
За късмет! Валерий, син на Сетон, посветен на героите Дабатопиос
Към фиг. 5:
Ἀγα̣θῇ Τύχῃ·
Θεῷ Δαβατο-
πειῳ εὐχαρι-
4 στήριον ἀν-
έθηκεν Αἴ-
λιος Ⲻ Κλημε-
ντεῖνος νε-
8 ώτερος ἅμ-
α τοῖς γονεῦ-
σιν καὶ ἀδελ-
φοῖς φιλτάτοις̣.
За късмет! На бог Дабатопиос, посветен в знак на благодарност Елий Клементин млади, заедно с неговите родители и любимите му братя
Към фиг. 6:
Ἀγαθῇ v Τύχῃ·
Θεῷ Δαβατοπει-
ῳ Μουκιανὸς ἱερ-
4 εὺς καὶ Ρυμηταλ-
κης Δουδου μαγί-
στωρ καὶ Προκλιανὸς
Αυλουπορεος καὶ
8 [ὁ δεῖνα τοῦ δεῖνος]
[––––––-].
За късмет! На бог Дабатопиос, жреца Мукианос и магистър Риметалкес, син на Дудас, и Проклианос, син на Авлупорис, и [Един и този син на такъв и такъв –]
А.И.
Обектът се намира на 1 км югозападно от с. Телериг (Добричко), в м. Кереметлика, намираща се в обработваеми ниви (фиг. 1), в близост до тесния и дълбок каньон на р. Добричка, приток на р. Суха. В античната селищна система, обектът се намира между пътната станция Palmata(-is) и късноантичния град Zaldapa (фиг. 2).
Ранножелязна епоха (VІІ–VІ в. пр. Хр.), Римска епоха (II–кр. III в. сл. Хр.), Късноримска епоха (кр. III–първа четвърт на IV в. сл. Хр.).
ВЪЛЧЕВ, И. Извънградските светилища в римската провинция Тракия (I-IV век). София, 2015.
ИВАНОВ, А. „Агресивните“ християни срещу езичниците „апостати. Някои наблюдения върху съдбата на светилищата от територията на България през Късната античност, Сердика – Средец – София том 8. Национална научна конференция „90 години музеят на София“. В. Ханджийска-Янкулова, М. Филипов, Ц. Йотов, Л. Божилова (ред.). София, 2020, 449-464.
ИВАНОВ, А. Да копаеш и/или да интерпретираш – размисли около така наречените проучени светилища от територията на България през Късната античност, Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Supplementum VII. Studia in honorem professoris Kostadini Rabadjiev. Т. Стоянов, И. Вълчев, Д. Стоянова, И. Лозанов (ред.) – под печат.
ТОРБАТОВ, С. Ἥρως Ἥφαιστος (предварителни данни за античния култов център край Телериг, Южна Добруджа), Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubaе Ognenova-Marinova. Т. Стоянов, М. Тонкова, Х. Прешленов, Х. Попов (ред.). Велико Търново, 2005, 80–91.
ALEXANDROV, O., D. DANA, Les inscriptions du sanctuaire de Heros Hephaïstos Dabatopios de Telerig. Veliko Tărnovo, 2020.
TORBATOV, S. Emperor Constantine I and the Downfall of Paganism in the Eastern Balkans: Archaeological evidence, Cruce şi misiune. Sfinţii Ĭmpăraţi Constantin şi Elena – promotori ai libertăţii religioase şi apărători ai Bisericii, II. Bucureşti, 2013, 531–549.
MOREAU, D., G. ATANASOV, N. BEAUDRY. The archaeology of the Late Roman city of Zaldapa: the status questions in 2016 (with an appendix of seasons 2017 – 2019), British archaeological research international series 2973. Archaeology of a world of changes. Late Roman and Early Byzantine architecture, sculpture and landscape. In memoriam Claudiae Barsanti. D. Moreau, C. S. Snively, A. Guiglia, I. Baldini, L. Milanović, I. Popović, N. Beaudry, O. Heinrich-Tamáska (eds.). Oxford, 2020, 35-55.