Светилище на Вечния свещен Бог в м. Каракуз

Съществуването на светилище на това място се регистрира по намерени два фрагмента от дорийски колони, върху които са издълбани посветителни надписа.

Първият е врязан върху вотивен мраморен стълб, оформен като колона с дорийски капител и според д-р Калин Стоев се чете:

AETERNO

SANCTO

DE(o) PRO S⁽АL⁾V

TE О(ptimorum) I(mperatorum) DD(ominorum) [N](ostrorum) P

HILIPPI A[[ug(usti)]]

[[et Philippi]]

AVR(elius) ANT() L(ibertus?)

На Вечния свещен бог, за здравето на (…) нашите най-добри господари императори Филип Август и Филип. Аврелий Ант(..), oсвобожденец?

Вторият надпис е върху малък вотивен мраморен стълб, оформен като колона с дорийски капител и се чете:

….

[fecit it]EM DE

[dic(avit) d(omino) n(ostro) PH]ILIPPO

[Aug(usto) et Titi]⁽ANO⁾ CO(n)S(ulibus)

 …(направи и?) също така посвети в годината, когато консули бяха нашият господар император Филип Август и Тициан

И двата са посветени на Aeternus Sanctus Deus – Вечният свещен Бог – източно, вероятно иранско анонимно божество, което може да се отъждестви със слънцето. През І-ІІІ в. на него е посветено светилище в големия римски град Нове (до Свищов), където е лагерът на V-ти Македонски легион. Култът му е засвидетелстван в Румъния (на север от Дунава).

Двата надписа от «Каракуз» вероятно са принадлежали на храм в имение (вила рустика ?) на римлянина Аврелий Ант(иус) – може би е бил освободен роб или редставител на знатната римска фамилия Анции – тя се появява се през 106 г. и се свързва с тракийската аристокрация през ІІІ в. по времето на император Филип Араб и сина му Маесиус Тициан. В момента надписите се съхраняват в експозицията на Археологческия музей в гр. Дулово, обл. Силистра.

Г.А.