Темата за религиозните борби в Късната античност е широко дискутирана, но до сега не е правен опит за по-обобщаващо изследване на проблематиката за територията на провинция Скития. Общото схващане е, че след Миланския едикт от 313 г. започва едно всеобхватно унищожаване на езическите храмове и светилища, а доказателство за това разрушение представляват изградените в или около тях църкви.

Провинция Скития се намира в източната част на Балканския полуостров, на територията на бившата провинция Moesia от 15 г. сл. Хр., която е реорганизирана в Moesia Superior и Moesia Inferior през 85 г, а самостоятелна провинция става след административните реформи на император Диоклециан (284-305).

Към края на III в. сл. Хр., административната организация на Империята е реформирана и провинциите в източните Балкани формират диоцез Тракия. В диоцеза са включени 6 провинции. Информация за териториалното разделение се съдържа в Notitia Dignitatum, който е съставен от Laterculus Veronensis и Laterculus Polemii Silvii, както и от Synecdemus на Хиерокъл.

Тези земи, които са част от Източната римска империя са вече частично урбанизирани по времето на гръцката колонизация. Това се е случило основно по крайбрежието и по течението на големите реки. Останалите територии носят следите на римската урбанизация.

Представени са 25 обекта заедно с околните им езически религиозни пространства (фиг. 1). Хронологията на разрушаване на градските храмове показва, че те са престанали да функционират по различни причини, поетапно в различни векове, а не в резултат на специално организирана кампания. По-конкретно – краят на използване на тези обекти се свързва със серия исторически събития в следната хронологическа последователност – първите готски нашествия от средата на III в.; Миланският едикт и налагането на християнството за равноправна религия, управлението на император Константин и неговите наследници; съборът във Филипополис; вторите готски нашествия от 378 г.; Солунският едикт на Теодосий I от 380 г., който налага християнството за официална религия, заклеймявайки останалите и забранява посещаването на езическите храмове.

Трябва да се подчертае, че въпреки че в или около по-рано изградените храмове и светилища се откриват предмети от римската епоха, не е ясно дали те са продължили да бъдат използвани и след установяването на римската власт на територията на източните Балкани. Така например, на акропола на Histria (фиг. 2), където има култови практики още от архаичната епоха, сигурни данни за функционирането на храмовете има само до 48 г. пр. Хр. / 14 г. сл. Хр. Данните за използването им в периода между 117 г. и 251 г. са оскъдни. В средата на III в. градът е разрушен от готски нашествия. Тезата, че храмовете най-вероятно са били използвани се подкрепя от факта, че в останалата част на диоцеза има само един  сигурно изграден римски храм след I в. сл. Хр., но проблемът остава отворен за дискусии.

Всъщност едва по-малко 1/3 от градските и извънградските храмове и светилища, от провинция Скития са проучвани чрез археологически разкопки (фиг. 3). Основният начин за регистриране на култови обекти, когато липсва архитектура става чрез откриването на вотивни предмети. Цялостно публикуваните обекти са малко. Не е ясно каква част от тези интерпретирани като „светилища“ обекти действително са култови. Ситуацията е идентична и с останалата част от диоцеза.

Миланският едикт не забранява езичеството. Всъщност това не е едикт, а рескрипт, което представлява писмен отговор, даден от императора по запитване на длъжностни лица. Това е неговото мнение по даден правен въпрос или решение – никъде в текста не е спомената думата „едикт“, който представлява обща правна норма, която е в сила както за длъжностни лица, така и за обикновените граждани. Той се издава за конкретни провинции и градове. Също така, ако едиктът бе влязъл веднага в сила, тъй като това е думата на императора, то тогава нямаше да последват цяла плеяда от закони, внасящи уточнения и допълнения. Между 437 – 439 г. е издаден и Codex Theodosianus, целящ събирането на всички закони от Константин насетне. Така разбираме, че има 25 закона срещу езичеството и 66 закона, преследващи ересите, но основният елемент, който се открива в 19 закона, е забраната за извършване на жертвоприношения, а не разрушаването на храмове. При това положение становището, че законодателството представя широкоразпространена „антиезическа“ кампания, трябва да бъде ревизирано. Законодателството трябва да бъде разглеждано като най-обща рамка, чиито измерения са различни в различните региони на Империя. В този смисъл, случващото се в Скития, не е задължително идентично с положението в Египет, Сирия или Палестина. Дори ситуацията в границите на дадена провинция варира. Това не изключва случаи на разрушаване на храмове. Важен извор за диоцез Тракия – респективно провинция Скития и разрушаването на светилищата, се явява житието на Хипатий, в което се разказва за войника Йонас, станал монашески лидер, „освободил“ Витиня от грешката на идолите и сторил същото в Тракия, а също така направил хората там християни. Сведението се отнася за времето след 383 г. Археологическата картина показва, че последните откривани монети в светилищата, които са продължили своето съществуване през IV в., са на императорите Теодосий Ι, Аркадий и Хонорий. Освен това „упадъкът“ на светилищата често може да е започнал по-рано, a фактическото им изчезване трябва да се търси като следствие от по-късно спрени финансови издръжки, за което само изворите биха могли да помогнат.

А.И.

Непроучвани светилища (червено): 1. Turcoaia, Tulcea, Румъния; 2. Adamclisi, Constanța, Румъния; 3. Garvăn, Tulcea, Румъния; 4. Pantelimon, Constanța, Румъния; 5. Murighiol, Tulcea, Румъния; 6. Istria, Constanța, Румъния; 7. Babadag, Tulcea, Румъния; 8. Constanța, Румъния; 9. Casian, Constanța, Румъния; 10. Peștera La Adam, Tărguşor, Constanța, Румъния; 11. Nisipari (N), Constanța, Румъния; 12. Biruinţa, Constanța, Румъния; 13. Iazurile (Calica), Tulcea, Румъния; 14. Valea Teilor (zonă), Tulcea, Румъния; 15. Mircea Vodă (jud. Tulcea), Tulcea, Румъния; 16. Nifon / Mânăstirea Taiţa, Tulcea, Румъния; 17. Urluia, Constanța, Румъния; 18. м. Кавалъка, с. Топола, Каварненско, България.

Проучвани светилища (синьо): 1. Mangalia, Callatis, Румъния, при СЗ кула; 2. Mangalia, Callatis, Румъния; 3. Constanța, Tomis, Румъния; 4. Histria, Румъния; 5. Telița, Tulcea, Румъния; 6. Fântânele, Constanța, Румъния; 7. Телериг (м. Кереметлика), Добричко, България.

Q Местоположение

Обектите в провинция Скития предоставят данни за почитането и извършването на езически култови практики през античността. Към настоящия момент в четири антични града има разкрити езически храмове, а в останалите се откриват различни предмети, свързани с култа на едно или друго божество. Това са градовете Tomis (Τόμης, Констанца, Румъния), Histria (Ἴστρος, Истрия, Румъния), Callatis (Καλατίς, Мангалия, Румъния) и Dionysopolis (Διονυσσόπολις, Балчик, България). На много други места в провинцията има данни за извършването на извънградски култови практики. Най-често срещаните предмети се свързват с извършване на ритуали към Аполон, Артемида, Лето, Зевс, Афродита, Дионис, Деметра, Херкулес, Силван, Сабазий, Хефест, Великият бог, Юпитер, Юнона, Церебра, Либер Патер, Сол, Митра, Ерос, Тракийския конник.

Q Датировка

Архаична епоха, Класическа епоха, Елинистическа епоха, Римска епоха, Късна античност

Q Библиография

ВЪЛЧЕВ, И. Извънградските светилища в римската провинция Тракия (I-IV век). София, 2015.
ВЪЛЧЕВ, И. Култът към Юпитер в Долна Мизия през римската епоха. София, 2022.
ДИМИТРОВ, Д. А. Християнските храмове по българските земи (I–IX век). София, 2013.
ИВАНОВ, А. „Агресивните“ християни срещу езичниците „апостати“. Някои наблюдения върху съдбата на светилищата от територията на България през Късната античност, Сердика – Средец – София, 8. 90 години музеят на София. Сборник с доклади от Национална научна конференция, гр. София, 12 – 14 ноември 2018 г. А. Станев, Ц. Йотов (ред.). София, 449-464.
ИВАНОВ, А. Да копаеш и/или да интерпретираш – размисли около така наречените проучени светилища от територията на България през Късната античност, Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Supplementum VII. Studia in honorem professoris Kostadini Rabadjiev. Т. Стоянов, И. Вълчев, Д. Стоянова, И. Лозанов (ред.) – под печат.
ЛАЗАРЕНКО, И., Е. МИРЧЕВА, Р. ЕНЧЕВА, Д. СТОЯНОВА, Н. ШАРАНКОВ, Храмът на понтийската майка на боговете в Дионисополис. Варна, 2013.
ТОРБАТОВ, С. Ἥρως Ἥφαιστος (предварителни данни за античния култов център край Телериг, Южна Добруджа), Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubaе Ognenova-Marinova. Т. Стоянов, М. Тонкова, Х. Прешленов, Х. Попов (ред.). Велико Търново, 2005, 80–91.
ALEXANDROV, O., D. DANA, Les inscriptions du sanctuaire de Heros Hephaïstos Dabatopios de Telerig. Veliko Tărnovo, 2020.
ALEXANDRESCU, P. La zone sacrée d’epoque grecque. Planches (1–94), Histria, VII. R. Florecu (ed.). Bucureşti, 2005.
ALEXANDRESCU, P. La zone sacrée d’epoque grecque. Planches (95–129) et dépliants, Histria, VII. R. Florecu (ed.). Bucureşti, 2005.
ALEXANDRU, N., R. CONSTANTIN, M. IONESCU, Callatis - stratigrafie, topografie si urbanism. – Pontica, 42. Constanța, 2012, 437-463.
ANGHEL, S. The deposition of statues from Tomis: relic of a religious war or sacred abandonment?, Moesica et Christiana. Studies Honour of professor Alexandru Barnea. A. Panaite, R. Cîrjan, C. Căpiţă (eds.). Brăila, 2016, 233-245.
AVRAM, A., I. BÎRZESCU, M. CÂRSTOIU, K. ZIMMERMANN, Archäologische ausgrabungen in der tempelzone von Histria, 1990-2009, Il mar Nero, VIII, 2010 / 2011. Roma, 39-101.
BĂRBULESCU, M. Viaţa rurală în Dobrogea Romană (sec. I – III p. Chr.), Biblioteheca Tomitana, III. Constanţa, 2001.
BAUMANN, V. H. Aspecte din viața spirituală a populației rurale din zona gurilor Dunării în pragul noului ev creștin, Peuce seria nouă, XI, 2013, 67-100.
BUZOIANU, L., M. BĂRBULESCU, Tomis. Comentariu istoric şi arheologic, Biblioteheca Tomitana, IX. Constanţa, 2012.
IAŢCU, I. Construcţii religioase creştine în provincia Scythia secolele IV-VI p. chr. Brăila, 2012.
PRESHLENOV, H. The (re)used pagan themenos in Thracia Pontica (4th – 6th century AD), Ancient Thrace: Myth and reality. The proceedings of the Thirteenth international congress of Thracology. Kazanlak, september 3 – 7, 2017. Volume two. P. Delev, T. Stoyanov, S. Yanakieva, H. Popov, A. Bozkova, M. Vassileva, J. Tzvetkova, M. Damyanov, P. Ilieva, J. Emilov (eds.). Sofia, 263-270.
SUCEVEANU, A. Fântânele. Contribuţii la studiul vieţii rurale în Dobrogea Romană. Bucureşti, 1998.
TORBATOV, S. Emperor Constantine I and the Downfall of Paganism in the Eastern Balkans: Archaeological evidence, Cruce şi misiune. Sfinţii Ĭmpăraţi Constantin şi Elena – promotori ai libertăţii religioase şi apărători ai Bisericii, II. Bucureşti, 2013, 531–549.

image