План: Наосът и олтарът на църквата образуват хармоничен четирилистник, леко издължен в посока изток-запад, с вътрешни размери 18,10 м дължина и 14,90 м ширина. От западната страна към това тетраконхално тяло е прикрепен притвор с вътрешни размери: дължина 2,60 м и ширина 14,10 м, увеличавайки максималните външни размери на сградата до 24,40 м дължина и 17,40 м ширина. Две леко извити колонади преминават пред северната и южната конха. Те са оформени от по три преизползвани варовикови пиедестали, колони от мрамор и варовик и мраморни капители: коринтски, заготовка за коринтски и два йонийски импоста. Апсидата е петстенна отвън, изградена върху полукръгла основа.

Преддверието е триделно с широки преходи около 3,00 м. между централния и страничните дялове. Подходът към трите дала на притвора е чрез три входа – централния е широк 2,20 м, северният и южният са по 1,25 м. Подходът от трите дяла на притвора към наоса е отново чрез 3 входа – централният с ширина 2,10 м, а фланкиращите го към северната и южната конха са около 1,30 м. По аналогичен начин два симетрични входа с шир. 1,20 м фланкират апсидата от юг и север и извеждат в източна посока. В южния дял на притвора има вход в южна посока с ширина 1,15 м, какъвто липсва в северния дял.

            Олтарното пространство е от две части, отделени с мраморен праг – полукръглата отвътре апсида и късо правоъгълно предапсидно пространство, което „навлиза“ около 0,60 м в първата травея на централния кораб.

Подовата настилка на наоса на апсидата е изпълнена в различни като дизайн мозаечни пана, а тази на нартекса – с тухли. Каменнопластична украса и литургичното обзавеждане са добре запазени. Някои са вносни мраморни детайли от работилниците на о. Проконес от типове характерни за V – VІ век – преградни плочи и великолепно запазена платформа на амвон. Останалите елементи на Ф-образния голям амвоб константинополски тип са преизползвани. Голяма част от скулптираните архитектурни детайли са сполии или са изработени от преупотребени мраморни елементи.

Откриват се многобройни фрагменти от прозоречни стъкла и оловни стопилки от скоби за прикрепянето им.

Градеж: Стените, с ширина около 1 м и запазени на височина до 1,25 м, са старателно иззидани от обработени варовикови блокчета (при апсидата по-старателно) с хоризонтирани редове на бял хоросан с дребни фрагменти счукана тухла. На границата суб- и суперструкция има цокъл – висок около 0,40 м, по-широк от стените в интериор и ексериор са по около 5 см. Притворът, който е на фуга, е изграден по сходен начин със стени широки около 0,80-0,90 м, но камъните са по-грубо обработени. Централният вход от запад е фланкиран с по един пиластър 0,65х0,65 м. Четири пиластъра около 0,70х0,70 м има в ъглите между четирите конхи. Църквата е била измазана в интериор и екстериор с бял хоросан. Фундаментите на тетраконхата се широки около 1,35 м, а на притвора около 0,95-1,00 м. Те по-широки от стените с около 0,12-0,18 м и достигат на дълбочина до около 3,10 м под ходовото ниво през късната античност.

А.М.

Q Местонахождение

На около 110 м. югоизточно от катедралната (?) базилика № 3 в големия римо-византийски град Залдапа в провинция Скития, на леко издигнат терен в непосредствена близост (12 м) до източната крепостна стена и една от главните градски улици.

Q Датировка

VI в. Според архитектурата, находките и керамиката, тетраконхата се датира в VІ век и е била изоставена след пожар в края на VІ или самото начало на VІІ век, когато входът между южната част на притвора и южната конха е преграден, включително с детайли от скулптурната украса на храма, за да се оформи помещение с друга функция. Стратиграфията подкрепя тази датировка. Северно от църквата и под северната ѝ част са открити две по-ранни сгради, изградени от кирпич върху цокъл от ломени камъни на глинена спойка. Откритата в тях керамика и монети датират употребата им в IV – първата половина на V в. Сградите са разрушени и силно опожарени, най-вероятно около средата на V в. По-късно теренът с рушевините на тези сгради е нивелиран с дебел пласт жълта пръст и едва след това на това място е издигната църквата. Откритите в нейните руини монети на императорите Анастасий, Юстин I, Юстиниан I и Юстин II и София поставят нейното функциониране също в границите на VI в.

Q Библиография

Атанасов, Йотов 2020: Г. Атанасов, Й. Валериев. Антична крепост Залдапа. Квартали северно и южно от базилика No 3. ‒ Археологически открития и разкопки през 2019 г. Книга 2. София, 2020, 729-732.

image