Това са единствените досега безспорно документирани тракийски скални пещерни светилища в Добруджа и на север от Балкана. Те формират култов комплекс включващ пет големи скални светилища със скални храмове, култови ниши, култови ями, култови площадки. Централното светилище, наречено „Баджалията”, е оформено в голяма естествена пещера край с. Стрелково, Силистренско, с размери около 7х10 м и височина около 6 м. До нея се достига по изсечена в скалата стръмна пътека и тунел, който някога е бил затварян с дървена врата. Южно от пещерата старателно е изсечена обширна аркирана ниша, която без съмнение е играла ролята на храмов олтар, ориентиран на изток с диаметър 3,5 м. Под олтара има могила културни напластявания (керамични съдове, предмети и кости, между които и части от човешки скелети) следствие от жертвоприношения. До могилата има скален трон. На 150 североизточно от Баджалията над малка пещера е регистрирана скална култова яма /символичен гроб-осуарий ?/; над малка пещера. На около 200 м южно от пещерата се намира висока скала, чийто връх е идеално подравнен като култова /астрономическа/ площадка. . Тя има трапецовидна форма с размери 3,50/3,00 , а в средата й много старателно е вдълбан жлеб широк 0,18 м и дълбок 0,45 м, ориентиран север-юг.
Любопитно е и второто по големина светилище по р. Табан на 4 км южно от „Баджалията”до с. Поп Русаново, наречено „Киринджик”. В обширна пещера, се вижда полукръгла аркирана ниша /олтар/, ориентирана на изток с диаметър 1,90 м. В югоизточната част на самата пещера старателно е оформена правоъгълна площадка, очертана с дълбоки жлебове с дължина 4,15 м и ширина 3,05 м. Предполага се, че това е светилището на скалния храм. В скалния венец над пещерата има любопитен лабиринт, включващ тясна галерия с дължина около 6,00 м и вертикална шахта с височина 5,50 м, която отвежда в обширна естествена пещера. Върху източната й стена старателно е изсечена аркирана ниша 0,40/0,50 м – най-вероятно малък олтар – единственото място огрявано от слънчевата светлина Под светилището има дебел културен пласт с тракийска, елинистична и римска керамика, кости и следи от огън, свързани навярно с жертвоприношения.
Над светилището е разкрита раннохристиянска еднокоpабна базилика от края на IV-V в. с обширна апсида и голям притвор с обща дължина 20,10 м.и ширина 4,10 м
Съществува предположение, че скалният храм Баджалията и околните светилища по р. Табан би могло да се възприемат като алюзия на пещерния храм на Залмоксис, наречен Кегейон, разположен на брега на едноименната река. Според полулегендарните разкази на Херодот, Сокрот, Платон, Страбон, Йорданес и др. Залмоксис, по произход от местните тракогети, през VІ в. пр. Хр. е роб, а после ученик и последовател на гръцкия философ и математик Питагор. Накрая идва сред сънародниците си, които го почитат като чародей, съцар и при смъртта му го обожествяват. Внушителните скални олтари на храмовете над река Табан, подземните галерии и недостъпните карстови зали с изсечени олтарни ниши напомнят за древния тракийски мит за Залмоксис, когото местните гети почитали като бог, и който извършвал мистерии в пещерния храм над реката Кегейон.
От ранножелязната до късноантичната епоха.
Атанасов, Г. Тракийският скален култов център по р. Табан, Силистренско. Свещенната долина на Залмоксис.. Силистра, 2006, с. 2- 32
Атанасов, Г. Трако-римский скалныи култовой центр Залмоксиса по р. Табан, Силистренско в Южной Добруджи /Болгария/. - Stratum plus, 6, 2010.