Раннoхристиянският Тропеум Траяни

Tropaeum Traiani municipium е основан от император Траян след римско-дакийските войни в началото на II век сл. Хр. и възстановен от императорите Константин Велики и Лициний  в началото на IV век. Превръща се във важен религиозен център, тъй като получава епископска катедра около средата на VI. Големите градски базилики са разположени по градската via principalis. През IV век е добавен параклис към първата цивилна базилика forensis от северната ѝ страна. Енорийска базилика и гробищна базилика бяха идентифицирани извън стените в околностите на града.

Базилика A. Намира се до източната врата на крепостта, на север от главния път – viа principalis. Това е трикорабна базилика, с централен кораб широк 8 м., а страничните с размери 3,70 м. и 3,90 м Влизането в базиликата е ставало през атриум дълъг 18,40 м и широк 13,50 м., след който, на по-високо ниво, е имало вътрешен двор с размери 10 м. х 6,20 м. От атриума се влиза в нартекс, който се намира на нивото на наоса. В южната страна на базиликата се намират няколко прилежащи помещения, построени малко по-късно. Измежду тях едно е имало предназначение на diaconicon. През 1976 година Й. Барня открива в предолтарното пространство крипта , в която са се намирали мощите на пет мъченика. На източната ѝ стена е бил запазен, в доста нестабилно състояние, контурът на надпис, изписан със синя боя. Криптата, която се намира под олтара е с размери 2,70 х 2,30 м. и е свързана с базиликата чрез коридор със стъпала. Базилика А е била построена по време на император Анастасий (491-518).

Базилика В. Намира се на север от главния път via principalis, близо до голямата правоъгълна кула – frurion. Известна е в специализираната литература като „мраморната базилика”. Нейната дължина е 25,50 м без атриума. Това е трикорабна базилика, като страничните кораби са отделени от централния чрез редове от колони. В църквата се влиза през атриум в центъра, на който се намира кладенец phiale, от който са запазени и останки от канал. Най-важният елемент от тази базилика е баптистерият, издигнат на юг, в близост до атриума. Състои се от три малки помещения, които са били свързани помежду си с коридор. Първите две са били оформени с малки апсиди на източната им страна, а третото, малко по-голямо, е имало по три абсиди на всяка страна, освен към южната страна, където се е намирал басейнът, в който е извършвано кръщаването. Дълго време тя се определяше като епископската базилика на Тропеум Траяни. Има три фази на съграждане и един ремонт между втората половина на IV век и края на VI век.

Базилика С или „базилика цистерна”. Наименованието идва от факта, че култовaта сграда е била издигната на мястото на водоема на града Тропеум Траяни, който е бил захранван от акведукт, построен във вътрешността на канала за дъждовни и води от домакинствата към главния път – viа principalis. Изглежда, че става въпрос за еднокорабна базилика (19,70 м. х 6,80 м.). На изток тя има многоъгълна абсида към източната страна на водоема. Размерите на сградата, в първата ѝ фаза са били определени от тези на басейна. Втората фаза на базиликата се удостоверява от непрекъснатите основи на централния кораб. Външните стени на страничните кораби от тази фаза, когато базиликата става трикорабна, изглежда са били съборени в един по-късен период от живота на крепостта. На трикорабната базилика принадлежи атриумът, който се намира извън басейна, настлан с каменни блокове. Тук са били открити фрагменти от колони и бази за колони, които са обграждали входа на базиликата, намиращ се в близост до западната врата. Датирането на втората фаза на Базилика С е V в. сл. Хр.

Базилика D. Базилика D или базиликата „с трансепт” е трикорабна базилика, ориентирана запад-изток, която има формата на буквата T. Нейната апсида е полукръгла, с радиус 4,80 м., а в олтара се намира крипта дълбока 2,20 м., която е оградена в източната страна от вътрешна абсида, успоредна на тази на базиликата. Влизането в криптата става от южна страна по един коридор със стъпала. В източната и северна стена на криптата се намира по една тухлена ниша, които са съхранявали може би мощите на някои мъченици. Нартексът на базиликата има ширина 3м и е разделен на три части свързани от корабите на наоса.  Датирането на тази базилика е в края на V и началото на VI-ти век, по времето на император Анастасий (491-518). В един по-късен период към базиликата е бил построен атриум предвиден с вътрешен двор, а северната страна на трансепта е затворена със стена допряна до старата конструкция.

Според последните изследвания базилики А и D формират епископския център на града, след като той получава епископска катедра в границата митрополия Томис около средата на VI в.

Г.А.