Приносният характер на настоящия проект се изразява в избора на обекти за подобно „микро-фокусиране“, който пада върху два равностойни като комплексност, но различни като тип обекти. Единият е най-големият раннохристиянски център в района – римска и късноантична Залдапа (община Крушари, Добричка област), който се проучва по археологически път (разкрити са 5 базилики, 4 крипти,1 баптистерий, 1 аязмо, стотици дребни находки, включително надписи, хиляди монети, стенни и подови мозайки и каменнопластични детайли от украсата на християнските сгради пр.), но натрупаната информация остава непубликувана и следователно неизползваема за научната общност, въпреки огромния интерес към тях (което е видимо и от няколкото международни проекта, по които отскоро се работи там). В този смисъл, значимостта на проекта се определя дори само от важността на обработката и аналитичното публикуване на откритите досега материали от Залдапа.  За втори case-study е избрана една специфична за региона „алтернативна“ форма на християнската архитектура − скалната. През V-VІ в. по р. Суха на българска територия и при Думбравени на румънска, се появява около дузина скални обители, които се разполагат в близост до големите гранични градове и крепости Залдапа, Палматис, Тропеум Траяни, Адина, Св. Кирил. Засега това са най-ранните скални манастири изобщо в българските земи. Освен това, в техния хинтерланд са регистрирани 5 трако-римски скални светилища, а преизползването на ранновизантийските скални обители по р. Суха и Думбравени след началото на Х и до средата на ХІ в. в български (ранносредновековен) контекст е установен факт. Този топографски континюитет на скалното култово строителство в граничната зона, продължил от V в. пр. Хр. до ХІ в. сл. Хр., заслужава пълно монографично изследване, защото, редом с останалото, монашеската колония от V-VІ в. се свързва със забележителната деятелност на т. нар. скитски монаси, която внася една от най-колоритните специфики в процеса на християнизация на този регион. Споменатите примери са избрани, защото и в двата случая става дума за известни, но само частично описани паметници, които не са фундаментално изследвани и публикувани. Те са избрани и поради факта, че са гранично разположени между двете провинции и дават възможност за паралели и добра контекстуализация, като същевременно представят два допълващи се (конкуриращи се?) форми на „християнизация“ на пространството – в „подредената“ урбанизирана среда с нейните великолепни монументални базилики, огромни крипти и епископски резиденции и в цивилизационно „неорганизираното“ пространство на скалната манастирска „пустош“.

Предложеният проект е важен, защото посредством научни публикации, конференции, изложби и база-данни ще допринесе за попълване на историографски празнини в познанията ни относно формирането, хронологията, принципите и механизмите на ранното разпространение на християнството в региона, а след VI в. – на неговото стесняване (дори изчезване – според някои учени), плод на етно-демографските промени, разгърнали се в този граничен за Римската империя регион.